Фани Мае
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: the jorg x mckie series #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вакрилен Кильовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Мае». Краткое содержание книги:
— Но тя вероятно си има цели батальони с Пластични фризьори!
— Да, но Стедиън е техният пробен камък. Веднъж щом изолираме планетата и мисля, че дейността на Пластичните фризьори навсякъде ще замре.
Билдун погледна въпросително към Тулук.
— Таприсиотите разбират много повече за свръзките, отколкото показват — каза Тулук. — Мисля, че ще те послушат, ако им кажеш, че последният Кейлбан е на път да достигне абсолютното разпадане на свръзките. Мисля, че ще разберат важността на това.
— А би ли я обяснил на мен самия, ако нямаш нищо против? Щом Таприсиотите могат да използват тези… тези… значи трябва да знаят как да избегнат опасността!
— А питал ли ги е някой? — попита Маккай.
— Пластични фризьори… Таприсиоти… — промърмори Билдун. — Какво още си намислил?
— Връщам се в хидробола — каза Маккай.
— Там не можем да ти осигурим достатъчна защита.
— Знам.
— Онази стая е твърде малка. Ако Кейлбанът се съгласи да дойде…
— Тя няма да се премести. Питах я вече.
Билдун тежко въздъхна, един чисто човешки жест. Пан Спечите бяха възприели и доста други неща освен външният вид на хората. Различията все пак си оставаха твърде големи, напомни си Маккай. Хората едва едва можеха да надзърнат в сложния мисловен процес на Пан Спечите. Какви ли наистина бяха мислите на този горд разумен сега с наближаването на неизбежната инкубаторна замяна? Скоро щеше да се появи новата личност от инкубатора. Но макар и нова тя щеше да разполага с цялата хилядолетия натрупвана в инкубатора информация, с цялата…
Маккай вдиша дълбоко, стисна устни и силно издиша.
Как предаваха Пан Спечите тази информация от един индивид на друг? Те казваха, че остават винаги свързани, притежателят на егото и другарите му по инкубатор, активният член и изпадналите в летаргия, мислещият естет и робуващите плътоядци.
Винаги свързани? Но как?
— Ти разбираш ли свръзките? — внезапно попита Маккай и впи поглед в очите на Билдун.
— Виждам за какво си мислиш — присви рамене Билдун.
— Е?
— Може би ние Пан Спечите също притежаваме тази сила — каза Билдун. — Но ако е така, то я притежаваме без да я съзнаваме. Няма да кажа нищо повече. Твърде близко си до нарушаване личната неприкосновеност на инкубатора.
Маккай кимна. Личната неприкосновеност на инкубатора беше най-святото нещо за Пан Спечите. Те не биха се поколебали да убият, за да я защитят. Никаква логика или разумна причина не биха могли да спрат автоматичната реакция, щом веднъж започне. Билдун бе постъпил като истински приятел и го бе предупредил.
— Просто сме отчаяни — каза Маккай.
— Съгласен съм — с изпълнен с достойнство глас каза Билдун. — Можеш да постъпиш така, както предложи.
— Благодаря ти — отвърна Маккай.
— Обаче отговорността е твоя — добави Билдун. — Действаш изцяло на своя глава, Маккай!
— При положение, че успея да я запазя на раменете си — каза Маккай.
Отвори вратата към стълпотворението от новинари. Измъчени щурмоваци образуваха линия, която едва успяваше да удържи напъните на тълпата. Първото, което хрумна на Маккай, когато видя сцената бе, че всички които участваха в навалицата, са незащитени от неговата посока.
Дълбоко вкоренените самозаблуди винаги се придружават от импулсивни действия. При тях съмненията и колебанията не само не са желани, но са и активно отблъсквани.