Фани Мае
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: the jorg x mckie series #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вакрилен Кильовски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Мае». Краткое содержание книги:
— И къде са тези светове? — попита Маккай.
— Не знам! Кълна се в яйцето на ръката си! Не знам!
— Как уредихте сделката? — попита Маккай.
— Чрез едно Пан Спечи.
— Какво направи той?
— Предложи на моето племе печалбата от производството на двайсет планети в продължение на сто стандартни години.
— Охоооо! — каза някой зад гърба на Маккай.
— Кога и къде стана размяната? — попита Маккай.
— В дома на моите яйца само преди една година.
— Значи печалбата за сто години напред — промърмори Маккай. — Много сигурна сделка. Ти и твоето племе няма да доживеете и месец, ако успее в това което е намислила.
— Аз не знаех. Кълна се, че не знаех. Какво е намислила тя?
Пренебрегвайки въпроса му, Маккай попита:
— Имаш ли поне някаква представа къде могат да бъдат тези нейни светове?
— Нямам никаква представа. Кълна се — каза Паленкито. — Донесете гласокодера. Той ще докаже, че говоря истината.
— Няма такъв уред като гласокодер за вашият вид — каза Маккай.
Паленкито го изгледа за миг, после го прокле:
— Дано ти станат яйцата на запъртъци!
— Опиши ни как изглеждаше Пан Спечито — каза Маккай.
— Оттеглям сътрудничеството си!
— Вече си твърде загазил, за да се оттегляш — каза Маккай. — Единственото, което ти остава, е да сключиш сделка с мен.
— Каква сделка?
— Ако ни сътрудничиш, всички в тази стая ще забравят признанието ти за извършеното престъпление.
— Искаш да ме излъжеш — изсумтя Паленкито.
Маккай се обърна към Билдун и каза:
— Май ще е най-добре да повикаме племенния съвет на Паленките и да им предадем записа от разговора.
— И аз мисля така — съгласи се Билдун.
— Чакайте! — извика Паленкито. — Мога ли да разчитам, че няма да ме предадете?
— Не, не можеш — каза Маккай.
— Значи нямам никакъв избор, така ли?
— Точно така.
— Тогава нека яйцата ти да станат на запъртъци, ако ме предадеш.
— До последното — съгласи се Маккай. — Опиши ни Пан Спечито.
— Беше със замразено его — каза Паленкито. — Видях белезите му, пък и той се похвали с тях, за да ми покаже, че мога да му се доверя.
— Опиши го по-подробно.
— Пан Спечите много си приличат един на друг. Не знам… но белезите бяха виолетови. Това го помня добре.
— Той имаше ли име?
— Казваше се Чео.
Маккай погледна към Билдун.
— Името означава възраждане на стари идеи — каза Билдун. — На един от нашите древни диалекти. Очевидно е някакъв измислен псевдоним.
Маккай насочи вниманието си обратно към Паленкито.
— Какви гаранции ти даде той?
— Гаранции?
— Как подсигурихте изпълнението на договора?
— Ааа. Той назначи за управители на новите светове мои съплеменници, които аз му посочих.
— Чиста работа — каза Маккай. — Най-обикновени наемни отношения. Кой може да търси уловки в такъв договор или да се опита да докаже каквото и да било чрез него?
Маккай извади комплекта си, измъкна от него холоскенера и го нагласи за прожекция. Набра записа, който искаше. Холоскицата, записана от щурмовакът Рийв през пространствената врата се появи във въздуха пред Паленкито. Маккай бавно завъртя холограмата в кръг, за да може Паленкито да я разгледа от всички страни.
— Това ли е Чео? — попита той.
— Белезите са същите. Той е.
— Това е достатъчно валидно доказателство — обърна се Маккай към Билдун. — Паленките имат свръхчувствително зрение и различават и най-леките изменения в линейните шарки по-добре от всички други разумни видове във вселената.
— Нашите племенни шарки са много сложни — изфука се Паленкито.
— Да, знаем.
— И с какво ще ни помогне това? — попита Билдун.
— И аз се питам същото — каза Маккай.
Нито един език досега не е успял напълно да се справи с темпоралните отношения.