Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Не, Ловецо, много бяха дърветата и листата покриваха клоните им, както облаците скриват небето при буря. Но — сега младият воин извърна помръкналото си лице към своя приятел с усмивка, която разхубави страшните бои и естествено строгите му черти със силния блясък на нежните чувства — Чингачгук чу смеха на Вах-та!-вах. Той го разпозна между смеха на ирокезките жени. В ушите му този смях прозвуча като чуруликането на птичка.
— Да, в това отношение може напълно да се вярва на слуха на един влюбен. А на слуха на един делауер — за всички звуци, които се чуват в гората. Не зная защо, Джудит, но когато някой млад мъж — а бих казал, че същото е и с младата жена — се влюбят, изведнъж смехът и говорът на другия стават чудно приятни за тях.
— А вие, Ловецо? — каза Джудит бързо и с повече сърдечност, отколкото обикновено се забелязваше в нейното лекомислено и повърхностно държане. — Не сте ли чувствал вие колко е приятно да се слуша смехът на девойката, която обичате?
— О, Джудит! Никога досега не съм живял достатъчно дълго сред моите братя по цвят, за да изпитвам тия чувства… не, никога! Те ми се струват съвсем естествени, но за мен няма по-сладка музика от шепота на вятъра сред върхарите на дърветата и ромона на ручея, който лее бистрата си вода в планината… освен — продължи той сериозно, като за миг отпусна глава, — освен може би лаят на вярното куче, когато се намира по следите на някой едър елен. А колкото за неверните кучета, не се интересувам от техния лай, защото той е еднакъв и когато има елен, и когато няма.
Джудит се отдалечи бавно и замислено и в леката развълнувана въздишка, която несъзнателно се откъсна от устните й, нямаше нито следа от обичайната й пресметлива кокетност.
На свой ред Хети слушаше с голямо внимание, макар наивният й ум да беше поразен от това, че младият човек предпочиташе мелодията на гората пред песента на девойките и дори пред невинния и весел смях. Но свикнала да се отнася за повечето неща към своята сестра, тя скоро последва Джудит в кабината, за да седне и да се замисли дълбоко над едно свое хрумване, което бе тайна за всички други.
Останали сами, Ловецът и приятелят му подновиха разговора си.
— Отдавна ли е при това езеро младият бледолик Ловецо? — запита делауерът, след като учтиво почака другия да започне пръв.
— Едва от вчера по обед, Змия, макар времето да беше достатъчно дълго, за да се види и направи много.
Погледът, който индианецът впери в своя събеседник, бе толкова остър, че сякаш прониза сгъстилия се нощен мрак. И когато погледна скритом към него, Ловецът срещна две блестящи черни очи като очите на пантера или на вълк, затворен в клетка. Той разбра значението на този блеснал поглед и отвърна уклончиво, както смяташе, че ще бъде най-скромно за един бял:
— Да, тъй е, както предполагаш, Змия, нещо такова е. Натъкнах се на неприятели и мога да кажа, че ги победих.
Вик на задоволство и възторг се изтръгна от устата на индианеца. А после, като постави буйно длан върху ръката на приятеля си, той го запита взел ли е скалпове.
— Готов съм да твърдя пред цялото племе на делауерите, пред стария Таменунд и пред твоя баща, великия Ункас, както и пред всички останали, че това е против природата на белите! Моят скалп е на главата ми, както виждаш, а това бе единственият скалп, над който беше надвиснала опасност.
— Не падна ли някой воин? Нали Ловецът е получил името си, защото е сръчен и бърз с пушката!
— В това отношение, вожде, ти си по-близо до разума и следователно по-близо до истината. Мога да кажа, че един минго падна.
— Главатар ли? — запита силно развълнуван приятелят му.
— Не зная и не мога да кажа. Беше хитър, подъл и коравосърдечен и с това лесно е можел да се прочуе сред племето си и да се издигне до този пост. Човекът се бореше добре, макар окото му да не бе достатъчно бързо срещу воин, който се е учил наред с теб, делауер.
— Разсече ли тялото му моят брат и приятел?
— Това не беше нужно, защото мингото умря в ръцете ми. Прочее чуй направо цялата истина: той се би като червенокож, а аз — като бял. Аз го победих. Не можех да забравя онова, което е присъщо на расата ми. Бял съм се родил и бял ще умра.
— Добре! Ловецът е бледолик и има бели ръце. А делауерът ще търси скалпа, ще го окачи на върлина и когато се върне при племето си, ще пее песен в негова чест. Честта принадлежи на племето и не бива да бъде изгубена.
— Лесно е да се каже това, но не ще бъде лесно да се извърши. Тялото на мингото е в ръцете на неговите приятели и без съмнение е скрито в някоя дупка, гдето дори и делауерската хитрост не ще успее да стигне скалпа му.