Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
— Е, добре, Змия — каза Ловецът, след като приятелят му свърши своя кратък, но жив разказ, — щом като си разузнавал около мингосите, можеш ли да ни кажеш нещо за техните пленници — бащата на тези млади жени и другият, който, доколкото мога да заключа, е любимият на една от тях.
— Чингачгук ги видя — старец и млад воин — прогнил хемлок и строен бор.
— Не си напълно прав, делауер — не см напълно прав. Наистина до известна степен старият Хътър е повехнал, при все че от дънера му могат да се отсекат доста здрави греди. А колкото до Бързия Хари, до неговата височина, сила и хубост, той би могъл да се нарече гордост на човешката гора. Вързани ли бяха, подложени ли бяха на някакви мъчения? Питам те от името на младите жени, които, струва ми се, горят от нетърпение да научат нещо за тях.
— Не, Ловецо. Мингосите са твърде многобройни и няма нужда да поставят в клетка дивеча. Едни от тях пазят, друга спят, трети разузнават, четвърти ходят на лов. Днес те се отнасят към бледоликите като братя, утре ще смъкнат скалповете им.
— Да, това е присъщо на червенокожите и трябва да се примирим с него… Джудит и Хети, за вас има успокоителни новини. Делауерът ми каза, че нито вашият баща, нито Бързия Хари са измъчвани, а и двамата, като изключим загубата на свободата, се чувстват точно тъй добре, както и ние. Разбира се, пазят ги в лагера, но иначе могат да правят каквото си искат.
— Радвам се да чуя това, Ловецо — отвърна Джудит, — а сега, когато вашият приятел се присъедини към нас, не се съмнявам, че ще намерим начин да откупим пленниците. Ако в лагера има жени, аз притежавам дрехи, които ще им харесат, а ако положението стане още по-лошо, ще отворим сандъка, където според мен ще намерим достатъчно вещи, за да изкушим главатарите.
— Джудит — каза младият човек и погледна към нея с усмивка и силно любопитство, което въпреки падналия мрак не избегна от зоркия поглед на девойката, — нима бихте се решила да се разделите със собствените си украшения, за да освободите някакви пленници, пък макар единият от тях да е вашият баща, а другият — ваш заклет почитател и кандидат?
Лицето на девойката поруменя отчасти от негодувание, но навярно повече от необичайното и по-нежно чувство, което при капризното своеобразие на вкуса й изведнъж я бе направило по-чувствителна към доброто мнение на тоя човек, отколкото на който и да било друг. Ала тя подтисна необикновено бързо гнева си и отвърна с такава готовност и искреност, че това накара сестра й да се приближи и да се вслуша, макар неразвитият ум на Хети далеч да не можеше да разбере преобразуванието, настъпило в едно толкова непостоянно и толкова поривисто сърце като сърцето на разглезената и ласкана хубавица.
— Ловецо — отвърна след кратко мълчание Джудит, — ще бъда откровена с вас. Признавам, че беше време, когато онова, което наричате украшения, бе за мен най-скъпото нещо на земята, но чувствата ми се промениха. Макар че за мен Бързият Хари е нищо и никога не ще стане нещо, аз бих дала всичко, което притежавам, за да го освободя. А ако съм готова да сторя това заради буйния и бъбрив Хари, който не може да се похвали с нищо друго освен с хубавата си външност, можете да прецените сам какво бих сторила за родния си баща.
— Да, това звучи добре и напълно отговаря на женската природа. Да, наистина, същите чувства могат да се забележат и у младите жени на делауерите. Неведнъж съм ги виждал да жертват суетата заради сърцето си. И така трябва да бъде… така трябва да бъде навсякъде — и сред белите, и сред червенокожите. Жената е създадена за чувства и изцяло е подчинена на чувствата.
— Ще пуснат ли диваците татко, ако Джудит и аз им дадем най-хубавите си неща? — запита Хети с присъщата си наивност и кроткост.
— Жените им може да се намесят, добра Хети — да, при подобно положение жените им може да се намесят… Но кажи ми, Змия, как стои въпросът с жените сред тези негодници? Много от техните жени ли са заедно с тях в лагера им?
Делауерът беше чул и разбрал всичко казано дотогава, но поради неговата индианска сериозност и изисканост лицето му дори не потрепна и той беше останал привидно незаинтересуван от един разговор, който не го засягаше пряко. Сега, когато го запитаха, той отговори с обичайната си лаконичност.
— Шест — каза той, като вдигна пръстите на едната си ръка и палеца на другата — освен тази.
Последната дума означаваше неговата любима и нея той обозначи поетично и искрено, като постави ръка на сърцето си.
— Видя ли я, вожде? Можа ли да зърнеш хубавото й лице, или да се приближиш достатъчно, за да изпееш на ухото й песента, която тя толкова обича?