Спомен
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомен». Краткое содержание книги:
— Никакви магии.
До края на деня свърши всичко каквото трябва — подскачаше и не обръщаше никакво внимание на закачките на Талис да му каже какво е намислила. Двамата рядко имаха тайни един от друг за повече от секунди, ала сега Кали не продума нищо цял следобед.
До настъпването на нощта и тримата бързаха да приключат с вечерята, за да чуят историята на Кали. Уил се преструваше, че се дразни от суетенето и му е все едно какво ще стане, но Мег забеляза, че не изяде обичайната си трета порция, а побърза да седне пред камината. По покрива барабанеше лек дъждец и когато Кали започна да разказва, трима души се заслушаха с огромно внимание.
Тя започна бавно историята за две деца: те много се обичали, той бил много красив и от род, свързан с кралския престол, а тя — по-обикновена и една от многото дъщери на мъж, който искал да се отърве от всичките.
Тук Мег и Уил се спогледаха над главите на децата. Вероятно е съвпадение, че историята на Кали е толкова близо до действителността.
Разказваше се за политика и за женитби но сметка, а не по любов. Били още съвсем млади, неукрепнали. Казали на момичето, че трябва да се откаже от момчето в името на бъдещето му щастие. Ако се ожени за друга ще стане крал и следователно неимоверно богат. Ако се ожени обаче за момичето, което обича, и неговият, и нейният баща ще ги лишат от наследство и ще ги захвърлят без никакви пари.
Първоначално двамата решили да уважат волята на родителите си, защото им се сторило разумно. Но в сватбения си ден момъкът избягал, намерил любимото момиче и я отвел със себе си.
И понеже били без пари, той станал дървар, защото нямало много работа за почти-крале. Живеели в къщичка дълбоко в гората. Зимата била трудна — храната била оскъдна. Ала хората от селото знаели за тях, че са се отказали от всичко в името на любовта, и всеки помагал с каквото може.
Понякога сутрин намирали по малко месо на прага. Или пък шепа бобец. Но с идването на пролетта цялото село останало без храна и момъкът разбрал, че няма да може да изхрани съпругата си. Била доста отслабнала, защото му отстъпвала и последния си залък, за да има той сили да сече дърва.
Мислил дълго и решил, че е по-добре да предпочетат смъртта, отколкото да гледа как любимата му умира от глад. Възнамерявал да я убие в съня й, да отнесе тялото й до реката и там да умре с нея в ръце.
Същата вечер й казал колко я обича, дал й да пие нещо, което да я приспи, защото не можел да понесе, че ще я заболи или ще я изплаши. Тя заспала, а той я целувал и подреждал красиво косите й.
Вдигнал брадвата, за да я съсече, а сълзи обливали лицето му. Знаел, че щом тя умре, и неговата душа ще умре с нея.
Но изведнъж! Какво е това! Пристигнал галопиращ кон. Момъкът оставил брадвата, за да разбере кой е дошъл. Долетял вестоносец, за да съобщи, че баща му и по-големият му брат са умрели и сега той е собственик на всичко.
При тези думи младият мъж благодарил Богу не заради кончината на баща си и брат си, а защото сега той и възлюбената му щели да живеят в доволство.
Изпълнен от щастие, той я събудил, отвел я до коня на вестоносеца и заедно отишли в замъка.
Щом станал господар, се отплатил на всички селяни за многото им добрини и им дал голямо угощение. Прогонил лошите мъже, които работили при баща му, и наел добри хора от селото. До края на живота си делил с всички богатите реколти и никой никога повече не бил гладен.
Младият мъж и съпругата му родили много деца и живели щастливо дълги години.
Историята свърши. Мег и Уил избърсаха сълзите си, но Кали почти не ги забеляза. Целият й интерес бе насочен към Талис.
Известно време той не помръдна; не я погледна, но знаеше, че тя се е вторачила в него със затаен дъх. Най-носле каза:
— Никоя магия не ми е харесвала толкова.
— Да — съгласи се тя тихо. — Никоя магия не е толкова хубава.
Мег знаеше, че когато децата смятаха, че никой не ги наблюдава, са много любвеобилни един към друг. Държаха се за ръце, Талис често полагаше глава в скута на Кали, сядаха колкото се може по-близо един до друг. Но в присъствието на други дори не се докосваха. Мег бе сигурна, че Талис иска така, защото чувстваше, че ако зависи от Кали, тя щеше да се закачи за него с верига, но Талис обичаше да се преструва, че няма нужда от Кали.
Тази вечер, след изключителната й история, Талис се изправи и подаде ръка на Кали. Пред двамата възрастни той открито я хвана за ръка и я отведе да спят. Това бе най-големият комплимент, който Талис знаеше — публично да похвали.