Някой бди над теб

Лий усети как цялото й тяло се вцепенява.

— Фалко? — едва прошепна след няколко секунди. — Ти си Фалко?

Той отстъпи, за да й даде възможност да се обърне, и тя го загледа с широко отворени от почуда очи. Той протегна ръка и попита:

— Може ли да ми дадеш ножа? С дръжката към мен, ако обичаш — пошегува се после.

Лий му го върна, но не сваляше очи от него. Валенте бе част от миналото й и тя усети как й домилява, защото отново го срещна, при това, когато бе сломена. Той отново се бе опитал да я спаси въпреки грубото й държание. Без да съзнава какво прави, тя протегна ръце към него и почти се разплака, когато той ги пое в своите.

— Не мога да повярвам, че си ти! Не мога да повярвам, че под онази ужасна брада се е криело такова лице. И си сменил името си. Как е майка ти?

Той се усмихна на въпросите. Изумително чаровна усмивка, която напомни на Лий, че все още се държат за ръцете.

— Мислела си брадата ми за ужасна?

Тя припряно се отдръпна от него, но не развали магията пи момента.

— Мислех, че криеш нещо страшно зад нея.

— Мекушав характер? — Валенте взе пицата от плота край печките и я занесе на бара. Там взе ножа, с който Лий го бе заплашила, и я наряза на големи триъгълници.

Тя бе забравила за миг отсъствието на Логан и сега се вкопчи като удавник за сламка в това ново и странно положение. Взе чашата с вино от плота и отпи.

— Вероятността за мекушав характер въобще не ми е хрумвала. Мислех, че може би криеш белезите си от…

Валенте я погледна очаквателно.

— От сбивания, от затвора.

— Добре — сухо отвърна той. — Значи поне не си си мислела, че съм мекушав.

— Как е майка ти?

— Мъртва е.

— Съжалявам. Много я харесвах. Кога се случи?

— Когато бях на десет.

— Какво?

— Майка ми почина, когато бях на десет.

— Тогава… коя е госпожа Анджелини?

— Сестра на майка ми. — Той взе чиниите, а Лий — салфетките и чашите с вино и ги пренесоха на масата. — Семейство Анджелини ме приютиха и ме отгледаха като собствено дете след смъртта на родителите ми.

— О, разбирам. Тогава как е леля ти?

— Много е добре. Тя ти приготви тази пица и ме помоли да ти предам поздрави.

— Колко мило… от ваша страна.

Майкъл не отговори и стана, за да приглуши яркото осветление в трапезарията, после се настани срещу Лий.

— Яж — нареди й. Самият той отпи от виното си. Лий се досети, че не е гладен. Беше я излъгал, за да я накара да се нахрани. Беше трогната и затова се опита да яде. Освен това се опита да не мисли за причината, поради която той се грижеше за нея.

— Сменил си името си от Фалко Нипоте на Майкъл Валенте. Той поклати глава:

— Ти го смени.

— Искаш да кажеш, че името ти е било Нипоте Фалко?

— Не, искам да кажа, че ти смени името ми на Фалко Нипоте.

— Но нали така те наричаше госпожа Анджелини.

— Нипоте е италианската дума за племенник. Фалко пък значи ястреб. В квартала всички си имахме прякори. На братовчед ми Анджело му викаха Данте, защото мразеше да му казват Ейнджъл6 и защото името не му отиваше. Доминик пък бе Сони, защото бе… — Млъкна и се замисли, после огорчено тръсна глава. — Просто защото всички му казваха така, дори и чичо. — Той се огледа за бутилката вино, видя, че все още е на бар — плота, и стана да я вземе.