Някой бди над теб
- Автор: Макнот Джудит
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Някой бди над теб». Краткое содержание книги:
— Два и половина е — каза лейтенантът. — Докато се върнем в града, Найлс вече ще знае дали господин Манинг е държал собственоръчно пистолета, когато е стреляно. Щом разберем това, ще се срещнем с вдовицата му, за да видим как ще приеме новината.
— Ще ви оставя сами да се оправяте с това — каза им Шрадер. — Днес се наложи да пропусна рождения ден на внучката си и ми се иска да се прибера и да я видя, преди да е заспала. Нали няма да има проблем Сам да се върне с вас?
— Не, разбира се.
Привличането, което вчера бе изпитала към Маккорд, дотолкова я бе изненадало и разтревожило, че тя положи усилия да го прогони. Сега спокойно можеше да прекара следващите три и половина часа в колата с него и да води безсмислен, любезен разговор. Единственото неудобство бе леката възбуда и гъделичкащият трепет в стомаха й. Докато пътуваха към града, нямаше закачки и остроумни отговори, нито пък по-интимни разговори.
Само две неща разтревожиха по-силно Сам. Първо, че на нея това определено й липсваше, и второ, Маккорд дори не забеляза, че то липсва.
Малко преди шест Маккорд спря пред някакво заведение, за да си купи сандвич, а Сам остана да го чака в колата. Точно тогава се обади Найлс. Патологът все още изследваше последния тампон с електронен микроскоп, ала вече изгаряше от нетърпение да сподели наблюденията си със Саманта. Тя вдигна клетъчния телефон на лейтенанта, оставен на седалката, и отговори на обаждането.
— Няма барут по дясната длан на Логан Манинг — каза й Найлс. — Значи не е бил с отбранително вдигнати ръце, когато е стреляно. Взех пробата от пръстите на дясната му ръка и няма съмнение, че той сам е държал пистолета, когато е стреляно поне единия от двата пъти. Обаче нали се сещаш къде на друго място трябва да открия следи от барут, ако той сам е натиснал спусъка, без чужда „помощ“.
Сам отвърна напълно убедена в правилността на отговора си:
— На опакото на ръката му.
— Точно така. В момента разглеждам пробите от опакото на дясната му ръка и те не показват нищо. Имате налице убийство, не самоубийство, детектив.
Саманта се опита да не изглежда изненадана, когато съобщи новината на Маккорд:
— Найлс се обади, каза, че някой друг е държал ръката на Логан Манинг, когато е стреляно.
— Значи е нямало барут по опакото на дланта му, така ли? — попита той с доволна усмивка.
Сам поклати глава.
— Не. Само по пръстите на дясната.
— Знаех си — тихо рече лейтенантът. — Още когато намериха дупката и втората гилза, си знаех, че така ще излезе. Винаги ме учудват…
— Какво?
— Глупавите грешки, които допускат убийците.
Двайсет и шеста глава
Къртни погледна към стенния часовник в кухнята:
— Почти шест е, а имам доста домашни за утре.
— Значи спираме? — попита с облекчение Джо и пресметна резултата. — Защо спираш сега, когато все още са ми останали пари в пенсионния фонд?
— Много съм мекушава.
— Ти си професионален мошеник. Така ли скубеш и хората, при които си отседнала?
Къртни се ухили и прибра колодата в кутийката.
— Семейство Донали или не са вкъщи, или спят… — Телефонът иззвъня и понеже Хилда бе отишла на кино, Джо стана да вдигне. Когато затвори, беше намръщен.
— Да не е нещо за господин Манинг? — изплашено попита Къртни.
— Не. Обажда се Майкъл Валенте. Във фоайето е. Има среща с госпожа Манинг.
— Какъв е той?
— Знам само, че носи неприятности на госпожа Манинг. Видя какво стана, когато репортерите надушиха, че е бил с нея в планината в петъка. Изкараха го все едно е спала с дявола, а тя просто се качи на хеликоптера. Бях там с тях и нищо не стана. Нищичко. Госпожа Манинг дори не го нарича с малкото му име.
— Досега не бях чувала за него, разбрах кой е едва когато гледах новините — призна Къртни. — Сигурно е много известен.
— Аха. И все с лоши неща. Дължа ти шестнайсет долара.
— Джо извади пари от джоба си и ги сложи на масата.
— Когато беше с тях двамата, той стори ли ти се опасен?
— Нека го кажа така — не бих искал да бъда до него, когато се ядоса. Ченгетата го предизвикваха през целия ден, особено един от тях — Харуел. На Валенте не му хареса. Умълча се… само замръзна… замръзна… А очите му станаха като лед, лед… Схващаш ли? Къртни изглеждаше заинтригувана. И как изглеждаше… като убиец ли? Ами може и така да го кажеш.
Може би трябва да поостана, докато се качи. Искам да се уверя, че Лий е добре.
Чу се звънецът на входната врата и Джо обясни набързо на момичето:
Аз ще съм наблизо, докато той е тук, но не мисля, че ще се случи нещо. От онова, което съм чел, знам, че е замесен в множество съмнителни сделки, но отдавна не е направил нищо лошо на някого.