Призрака на Ляно Естакадо

В този миг зад тях се разнесе дълбок и ясен глас:

— Това е Киснири-бизарце-ко, пламъчетата на Великия дух които той запалва, когато иска да предупреди своите деца.

— Caspita!66 Кой е там зад нас? — извика Емилио Пелехо изплашено. — Да не сме попаднали на засада?

— Не — успокои го Ловеца на мечки. — Това е моят приятел, когото очаквахме. Приближил се е незабелязано до нас, както обикновено обича да постъпва.

Огледаха се назад. И наистина в кръга между храстите, точно до огъня бе застанал конник. Как ли е успял да мине през храсталака, и то на кон, без да го чуят? Той седеше на великолепен вран жребец, чиито оглавник и седло бяха изработени по индиански маниер. Индианско бе и облеклото на мъжа, индианско беше и лицето му, по което не се забелязваше и следа от брада. Затова пък по гърба му почти до кръста се спускаше гъста дълга и черна коса. В ръката си държеше двуцевна карабина, чийто приклад бе обкован със сребърни гвоздеи.

Янките и мексиканците нададоха възклицания, изразяващи учудването и възхищението им.

— Кой е този индианец? — понита Портър. — Има ли наоколо и други червенокожи?

— Не, сам е — отвърна Бауман. — Това е Винету, вождът на апачите.

— Винету, Винету! — възкликнаха всички.

Апачът слезе от коня, без да обръща внимание на отправените към него погледи, изпълнени с възхищение, провря се между храстите, посочи с ръка към пламъчетата и каза:

— Бледоликите не са забелязали какво се случи навън, понеже са били в тази затворена котловина. За да научат станалото, Великият Маниту им изпраща този огнен тотем. Винету не знае дали те умеят да го разчетат.

— Какво се е случило? — попита Блънт.

— През Ляно премина Накате н’июл илчи67. Винету го видя на север. Горко на онези, които са се срещнали с него! Смъртта ги е погълнала!

— Минало е торнадо, хърикейн, така ли? — попита Ловеца на мечки. — В каква посока се движеше?

— Точно на изток оттук пясъкът така се вдигна във въздуха, че там стана тъмно като посред нощ. Слънцето прегърна тъмата с лъчи като червена кръв. Нощта бързо започна да се мести на североизток, където после Винету я видя да изчезва.

— Значи торнадото е минало право от юг на север?

— Моят брат каза истината.

— God bless my soul!68 Дано само не е връхлетяло нашите приятели.

— Предчувствията на Винету са мрачни като лика на бурята. Нашите приятели са умни и опитни, а Олд Шетърхенд познава значението на всеки полъх на вятъра. Обаче Накате-ниюл-илчи се появява внезапно, без да изпраща предварително никакви пратеници, за да предизвестят идването му. Никой кон не е достатъчно бърз, за да му избяга. Сигурно днес Олд Шетърхенд е достигнал Ляно, а копитата на жребеца му са стъпили на пясъка тъкмо в онази местност, към която се носеше и лешоядът на вятъра. Може би кръвният брат на Винету и приятелите му лежат погребани нейде под пясъчните дюни.