Мейдей

Матос погледна във визьора, а след това сведе очи към отворения механизъм за изстрелване на ракетата. Сякаш го виждаше за пръв път. О, Исусе!

Ръката му изтръпна и той осъзна, че натиска с все сила бутона, осигуряващ му радиовръзка с Нимитц. Съзнаваше обаче, че не може вечно да държи канала затворен за Слоун. Заговори отново, за да оправдае факта, че продължава да натиска бутона. Искаше още малко време за размисъл.

— Завоят е внимателно планиран и осъществен. Някой управлява този самолет — някой работи с автопилота. Мога да прелетя край кабината, за да се уверя визуално. — Отдръпна пръст от бутона.

— Не! — изкрещя Слоун. — Това е заповед. Продължавай да летиш зад самолета. Не прави нищо, с което би могъл да привлечеш вниманието към себе си. И не дръж ръката си постоянно върху бутона за радиовръзка. Не се опитвай да ме изолираш отново! Разбра ли?

Матос кимна почти покорно.

— Слушам. Съжалявам, аз бях просто… развълнуван и… сигурно съм стиснал силно командния лост… Край.

— Продължаваш ли да следиш радиоканалите?

Матос сведе поглед към страничната конзола. Оборудването за контрол върху радиоканалите работеше, но не бе засякло никакъв радиообмен.

— Следя ги. Не засичам радиообмен от Стратън на нормалните честоти.

— Добре, Питър. Следвай самолета до второ нареждане. Разбра ли заповедта?

— Разбрано, сър. Следвам самолета до второ нареждане.

— Край.

Матос облиза пресъхналите си устни и погледна към компаса. Неохотно протегна ръка към бутона за радиовръзка. Когато висшестоящ командир прекъсне радиовръзката с думата край, това е равносилно на: Не ми се обаждай, аз ще те потърся. Край на разговора. Матос обаче имаше какво да докладва.

— База?

Последва кратка пауза.

— Какво има, три-четири-седем?

— База, който и да е човекът, пилотиращ този самолет, той очевидно си разбира от работата. Пътническият Стратън лети със стабилни параметри. Новият му курс е на сто и двадесет градуса. Очевидно се връща към Калифорния.

Мълчанието, с което бе посрещнато съобщението му, сякаш продължи цяла вечност.

— Разбрано. Още нещо?

Матос не успя да разгадае какво се крие зад равнодушния коментар на Слоун. Запита се какви ли мисли минават през главата на капитана в този момент. Защо бяха решили, че всички хора на борда на онзи самолет са мъртви? Матос не можеше да не зададе този толкова очевиден въпрос.

— База, не разбирам заповедта. Защо трябва да летя далеч от кабината на пътническия лайнер?

Облегна се назад в нетърпеливо очакване на отговора.

Той дойде след цяла минута.

— Защото така заповядвам аз, лейтенант. — Гласът вече не звучеше равнодушно. Слоун продължи: — Всички ние сме затънали до шии в неприятности. Ако не искаш да прекараш остатъка от скапания си живот във военния затвор в Портсмаут, ще стоиш далеч от кабината. Предлагам ти, лейтенант, да помислиш върху въпроса си и да ми се обадиш, за да ми съобщиш отговора, когато си готов с него. Ясно ли е?