Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Ще проучим ли медицинските досиета?
Бяха стигнали до закусвалнята.
— Дано клиниките не ни откажат. Но аз те искам в Мемфис. Да се надяваме, че Лектър ще сподели със сенатор Мартин нещо полезно. Ти обаче бъди там, подръка, за всеки случай — ако например му писне да си играе с нея и реши да поговори с теб. Междувременно опитай да разбереш що за човек е Катрин и защо е била избрана от Бил. На години не си много по възрастна от нея, така че приятелите и може да споделят с теб неща, които няма да кажат на един полицай. Продължаваме да действуваме и по другите линии. Интерпол прави опити да идентифицира Клаус. Ако разберем кой е, ще се свържем с приятелите му в Европа и в Калифорния, където е завързал любовната история с Бенджамин Распай. Заминавам за Университета на Минесота — там нещо я сплескахме, а довечера ще бъда във Вашингтон. Отивам за кафето, а ти свирни на Джеф да е готов. След четирийсет минути трябва да си в самолета.
Червеното слънце вече светеше измежду телефонните стълбове. Тротоарите все още тъмнееха във виолетово. Когато излезе да махне на Джеф, Старлинг имаше чувството, че ако вдигне ръка, ще бръкне в светлината.
Чувствуваше се далеч по-добре, някак олекотяла. Крофорд си го биваше. Въпросът му за течния азот целеше да и достави удоволствие, тъй като той знаеше за дипломата и по съдебна медицина, да задействува навика и за дисциплинирано мислене. Старлинг си зададе въпроса дали мъжете си вярват, че подобни прозрачни хватки са крайно хитроумни. Когато човек прозира зад тях, ефектът е почти обратен.
На отсрещната страна на улицата някой слизаше по стълбите на психиатричната болница. Беше Барни и изглеждаше дори по-едър в огромното си яке.
Старлинг каза на Джеф, който седеше зад волана на микробуса, че след пет минути ще е при него, и настигна Барни, който тъкмо отключваше стария си студебейкър.
— Барни!
Той извърна към нея безизразното си лице. Очите му сякаш бяха по-широко отворени от друг път. Беше стъпил здраво на двата си крака.
— Барни, искам да ми направиш една услуга, Още сега, веднага, без да ми задаваш въпроси. Какво остана в килията на Лектър?
— Една-две книги — готварски, медицински журнали. Всичко друго отнесоха.
— А рисунките по стените?
— Там са си.
— Искам ги всичките, и то веднага. Много бързам.
Той я гледа известно време. Явно размишляваше.
— Почакайте — каза и хукна обратно по стълбите, доста пъргаво за такъв едър мъж.
Крофорд я чакаше в микробуса, когато Барни се върна с рисунките, свити на руло, и всички останали книги и листове хартия в найлонов пазарски плик.
— Сигурно си мислите, че съм знаел за подслушвателното устройство в чина — каза той, докато и предаваше вещите.
— Ще мисля по въпроса. Ето ти писалка, напиши си телефонните номера върху плика. Барни, смяташ ли, че те знаят как да се оправят с доктор Лектър?
— Имам си своите съмнения и ги споделих с доктор Чилтън. Запомнете тези мои думи, защото, току-виж, той ги забравил. Когато заловите Бъфало Бил…
— Да?
— Не го водете при мен само защото имам празна килия.
Той се усмихна. Зъбите му се оказаха дребни, детски. Старлинг също не се стърпя и се усмихна широко. После хукна към микробуса.
Крофорд остана доволен.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Самолетът, който превозваше доктор Ханибал Лектър, кацна на пистата в Мемфис с две последователни облачета син дим от гумите. Като следваше инструкциите на кулата, той бързо рулира напред към хангарите на Националната гвардия, по-далеч от пътническите терминали. Вътре в първия хангар го чакаха линейка на бърза помощ и една лимузина.
Сенатор Рут Мартин наблюдаваше през опушените стъкла на лимузината как полицаите изтъркулват доктор Лектър от самолета. Искаше и се да изтича при свързаната, скрита зад маска фигура, и да изтръгне от нея нужните и сведения, но се овладя.
Телефонът в лимузината иззвъня. Помощникът и Брайън Госидж и подаде слушалката от предната седалка.