Оперативен център

— Това съвпада с мнението, което Грегъри Доналд е изразил пред Марта — каза Худ. — Той и Ким Хван от КЦРУ също не смятат, че взривът е дело на Северна Корея. — Худ се беше успокоил, че успя да се отбие при сина си, и вече не се тревожеше толкова за състоянието му. Отпусна се малко и се поусмихна. — Как ти дойде откъсването от петролните петна и екваториалните гори?

— Странно ми е — призна екологът, — но доста съживяващо. Поразмърдах някои мускули, които бяха почнали да атрофират.

— Ако стоиш прекалено дълго тук, и други неща ще ти атрофират.

— Пол… — Ан Ферис влезе в стаята.

— Точно тебе исках да видя.

— Може и да съжалиш, че ме виждаш. Разбра ли за файловете от Южна Корея?

— Нали аз съм директорът. Плащат ми да знам.

— Охо — намръщи се тя, — май сме в празнично настроение. Изглежда, срещата с президента е минала добре.

— Не съвсем. Виж, със сина ми — да. Та какво за файловете? Мислех, че запитванията в архива са поверителна информация.

— Естествено. А до обед ще научат и във „Вашингтон Пост“. Просто е умилително на какво са способни хората заради пари или няколко билета за мач от суперлигата. Но проблемът, който трябва да решим сега, не е този. Имаш ли представа какъв кошмар ще настъпи, ако изтече информация, че подозираме собствените си съюзници за атентата?

— Не можеш ли да се измъкнеш някак?

— Разбира се, Пол. Но недоверието е много пикантна новина и всички ще се възползват от това.

— А къде останаха истината, справедливостта и американските идеали?

— Умряха заедно със Супермен, приятелю — отвърна Фил. — Само че него го съживиха, а за тях забравиха.

Ан почука с химикала по малкото бележниче в ръката си.

— За какво си ме търсил?

— Задръж малко, Ан. — Худ вече беше натиснал F6 и лицето на помощника му изпълни екрана. — Нещо ново от КЦРУ, Бъгс?

— Докладът от лабораторията във файл ВН1.

— С две думи?

— Севернокорейски експлозиви, отпечатъци от ботуши, следи от бензин. Как е Александър?

— Благодаря, по-добре. Направи ми услуга — помоли Боб Хърбърт да дойде в единадесет. — Худ прекъсна връзката и прокара ръка през лицето си. — По дяволите. От КЦРУ твърдят, че е Северна Корея, Мати смята, че сме нападнати от южнокорейски вирус, а Грегъри Доналд счита, че някакви южнокорейци са се направили на севернокорейци. Пълен цирк.

— Да, но теб те бива за звероукротител — подхвърли Ан. — Какво му е на Александър?

— Астматичен пристъп.

— Горкото дете — поклати глава Фил Катцен и се отправи към вратата. — Пък и тоя гаден смог по това време на годината. Ще бъда при Мати, ако ти потрябвам.

Когато останаха сами, Худ забеляза, че Ан го гледа втренчено. Не за пръв път я бе виждал да го гледа така, но днес в тъмните, кехлибарени очи имаше някакъв мек, състрадателен блясък, който събуждаше безпокойство в него, тъй като рядко долавяше подобни чувства у съпругата си. Но пък Ан Ферис не беше принудена да живее с него.

— Ан — подхвана той, — президентът…