Маската на Ра

Спряха по пладне близо до реката, защото жегата бе изгаряща. Конете бяха напоени и нахранени. И все пак всички изпитваха някаква неясна тревога. От едната им страна течеше Нил, кротък и муден по това време, а от другата се бе изтегнала притихналата пустиня и внимателно ги наблюдаваше. Амеротке се изправи и се изкачи на крайбрежния насип. Остана там, сложил ръце на кръста и взрян в пустинята, почти безпаметен от връхлитащата жега. Въздухът трептеше, като изкривяваше и обезформяше очертанията на далечните скалисти възвишения и наклона на терена: помисли си, че там би могла да се движи цяла армия, без да бъде забелязана. Набързо заповяда на хората си да станат:

— Трябва да тръгваме!

Запрегнаха отново конете. Амеротке не можеше да се освободи от неприятното усещане, че някой ги наблюдава. Отпочиналите коне поеха в ускорен лек галоп и тишината отстъпи пред тяхното пръхтене и тропота на биещите им копита. Стигнаха до лагера на Анубис малко преди да се спусне здрач. Амеротке се разпореди хората му да останат отвън и да хапнат и пийнат от малкото провизии, които бяха взели със себе си. А той влезе в лагера, придружен само от един офицер. Хората от Анубис се бяха погрижили за добрата си организация съгласно устава и правилата: палисадата бе издигната и ровът — изкопан. В средата на лагера бяха вдигнали олтар на своя бог, но Амеротке не видя и следа от раздвижване и активност, каквито бе очаквал да завари. Небанум излезе с подпухнали от сън очи и роба, метната небрежно на раменете, с изсечени черти на лицето и надвиснали вежди. Той се почеса по плешивата глава и се прозя, докато Амеротке се представяше, а после се обърна и нареди на стоящия до него жрец да напълни каната му с бира.

— Е, значи Омендап те е пратил — погледна той над рамото на Амеротке към щандарта, увесен пред олтара. — Предполагам, че идваш със заповед да побързам. Не съм спирал да се движа, но с дължимото внимание към себе си и моя кон — отново се прозя той.

— Ваше благородие — усмихна се Амеротке и пристъпи по-близо до него, като извади картуша, даден му от Хатусу. — Изпраща ме не генерал Омендап, а нейно височество — Небанум се усмихна насила, но се поклони и докосна картуша с устни, както повеляваше протоколът. — Нося съвсем простички заповеди — продължи Амеротке. — А задачата ми е да действам в подкрепа на фараона и на неговата мощ.

— Дълъг живот, здраве и благоденствие — доловимо цинично промърмори Небанум.

— Длъжен сте да тръгнете начаса с форсиран марш — разпореди се Амеротке и изтегли меча си, последван от дошлия с него близък офицер. — В противен случай ще трябва да ви екзекутирам и да поема командването! Такава е божествената воля на фараона!

Промяната, настъпила в поведението на Небанум, бе смайваща. Амеротке разбра, че този командир е с труден характер, но като всеки офицер е готов да изпълни безпрекословно всяка повеля, издадена в името на фараона и на неговата власт. Само за час лагерът бе вдигнат, обозните коли — натоварени бързо и конете — впрегнати в колесниците. Слънцето още не се бе показало цялото, когато полкът на Анубис, почти тичешком, вече бе поел по пътя. Колоните от потни мъже в пълно бойно снаряжение се изнизваха бързо на север под призивните звуци на тръби и тропот на барабани.