Маската на Ра
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маската на Ра». Краткое содержание книги:
— Митанийците — обяви тя — са много по-близо, отколкото мислехме.
— Следователно — намеси се Сетос — маршът ни към морето не може да продължи.
— Не това очаквахме! — възпротиви се Омендап. — Тушрата се оказа хитър и коварен като мангуста. Разчитахме да се натъкнем на нахлули части, но разпратените от нас съгледвачи не се върнаха, с изключение на един, който каза, че не е видял и следа от митанийци, но е срещнал група обитатели на пясъците. Те му съобщили за присъствието на огромен войскови контингент някъде на североизток — хиляди колесници, пехотинци и стрелци с лъкове.
Амеротке почувства как космите на тила му настръхват при страшната вест. Значи не ставаше дума за незначителен набег. Митанийците бяха стоварили тук огромна сила. Техният план целеше да въвлече египетските войски в бой, с който да разчистят веднъж завинаги сметките си с тях.
— И така, какво можем да сторим? — попита един от командирите на полк.
— Въпросът ти е добър — обади се Сененмут. — Разполагаме с четири полка. Това са двайсет хиляди мъже, допълнени от две-три хиляди наемници, въпреки че на някои от тях не може да се вярва. От споменатите двайсет хиляди пет хиляди са по колесниците — премести той папирусен свитък на масата пред себе си и отри лицето си с длани. Амеротке долови тревогата му. — Но митанийците може и да са два пъти повече…
— Защо два пъти? — притисна го Сетос. — След като сведенията ни са толкова оскъдни, защо да не са три, че и четири пъти повече?
Сененмут само го погледна.
— Възможно е да си напълно прав — заговори Хатусу. — Тушрата и царство Митани трябва да са привлекли наемници сред онези, които ненавиждат управлението на фараона. Ако продължим на север, може и да стигнем до Голямото море, след което не ни остава друго, освен да се върнем обратно. От друга страна, ако се отдалечим от Нил и поемем на североизток, навлизаме в Червените земи, където водата и храната са оскъдни. Може да продължаваме слепешком цели месеци. Нищо не ще попречи на Тушрата да връхлети върху ни или, което е още по-лошо, просто да ни заобиколи.
— А докато ние продължаваме на север — довърши думите й Амеротке, — Тушрата напредва към Тива.
— Знаем добре, че са наблизо — каза Хатусу. — Съгледвачите ни са избити без съмнение.
— А не може ли да са преминали към врага?
— Утре заран — продължи Хатусу — ще изпратим три ескадрона колесници. Всеки от тях да стигне максимално далеч, така че да успее да се върне бързо назад по дъга. Има още нещо, което е много важно. Полкът на Анубис още не ни е настигнал. Това са четири хиляди мъже и още петстотин колесници. Ти — посочи тя към Амеротке — трябва да препуснеш обратно и да наредиш на командира на този полк да побърза! — всички доловиха неизречената тревога, че може би Небанум, командир на полка на Анубис, участва в кръга около Рахимере. Така че неговата сигурност и преданост бяха под голям въпрос. Той наистина бе излязъл от Тива след останалата част от царската войска, но упорстваше да остане на три дни път след тях. Хатусу се изправи: — Докато научим нещо повече — заключи тя, като подаде сребърната брадвичка на Омендап, — войската остава тук. Ваши благородия, уважаеми господа — поклони се тя леко, пожелавам ви лека нощ.
Амеротке се забави, за да обсъди нещата с останалите; съгласи се с оценката на Сетос, че се въртят като куче, което гони опашката си. После се върна в палатката, запали маслената лампа и кръстоса краката си на походното легло загледан в нощта. Какво можеше да се случи, когато се върне при Небанум? Ами ако командирът откаже да ускори марша? Съдията си легна, зави се с униформеното наметало, затвори очи и издума тихо молитва към Маат.
В другия край на лагера, намиращ се далеч от царското ограждение, предводителят на амеметите също отправяше молитва към страшния си бог. Наоколо се бяха излегнали членовете на шайката му със струпани на камара оръжия до тях. Водача на амеметите не го беше еня нито за митанийците, нито за заплашителната перспектива за изхода от предстоящата битка. Не за първи път той следваше килватера на нечия войска. След нея винаги оставаше по нещо за грабеж и плячкосване. Когато нещата загрубяваха или надвисваше истинска опасност, той и неговата шайка от убийци просто се разтапяха в нощта. Вярно, бе взел малкото ковчеже със злато и сребро и неголямата кожена кесия с перли като знак, че се нагърбва със съпътстващата ги поръчка. Засега бе длъжен да следва царската армия и в даден момент, когато получи указания, да действа по начертания план.