Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
С тия думи той се озърна назад. Подир алената „тройка“ се влачеше цял керван колички, подкарали Фандориновия багаж. Теглеха ги все същите жълтокожи кентаври, някои по двама, други сами. В края на кавалкадата се тътрузеше каручка, натоварена с атлетически уреди: имаше и чугунени гири, и боксьорска круша, и връзка пружини, а най-отгоре блестеше полираната стомана на споменатия вече велосипед — патентованият американски „Royal Crescent Tricycle“.
— Всички чужденци освен служителите в посолствата се стараят да се заселят не в столицата, а тук — продължаваше с хвалбите старият йокохамски жител. — Още повече че центърът на Токио е само на час с влака.
— Значи тук има и железница? — унило попита Ераст Петрович, губейки последните си надежди за източна екзотика.
— И то прекрасна! — ентусиазирано възкликна Доронин. — Съвременният йокохамец днес живее така: поръчва си билети по телеграфа, качва се на влака и след час и четвърт вече гледа театъра „Кабуки“39!
— Добре поне, че „Кабуки“, а не някоя оперетка — новият вицеконсул мрачно разглеждаше тълпата по булеварда. — А всъщност къде са японките с кимона, ветрила и чадърчета? Не виждам нито една.
— С ветрилата ли? — усмихна се Всеволод Виталиевич. — Седят си по чайните къщи.
— Това местните кафенета ли са? За пиене на японски чай?
— Може, разбира се, да се пие и чай. По някое време. Но там се ходи по други нужди — Доронин направи с пръсти циничен жест, който човек по-скоро би очаквал от някой пъпчив гимназист, но не и от консула на Руската империя.
Ераст Петрович чак примигна от учудване.
— Интересува ли ви? Аз обикновено се въздържам от подобни чайни церемонии, но мога да ви препоръчам най-доброто заведение, казва се „Девети номер“. Господа моряците са изключително доволни.
— Не-не — заяви Фандорин. — Аз съм п-принципен противник на продажната любов и смятам, че публичните домове обиждат както женския, така и мъжкия пол.
Всеволод Виталиевич с усмивка присви очи към повторно изчервилия се спътник, но се въздържа от коментари.
Ераст Петрович побърза да смени темата:
— Ами самураите с по два меча къде са? Толкова много съм чел за тях.
— Намираме се на територията на Сетълмента. Тук е разрешено да живеят японци само ако са търговци или слуги. Но самураи с два меча няма да видите вече никъде. От миналата година носенето на оръжие е забранено с указ на императора.
— Колко жалко!
— О, да — ухили се Доронин. — Загуба велика. Това беше незабравимо усещане — да гледаш страхливо всяко диване с две саби на пояса. И да се чудиш ще те отмине ли, или ще се обърне да те разсече от горе до долу. Досега ми е останал навикът да се озъртам, когато се движа из японските квартали. Аз, драги, пристигнах в Япония по времето, когато да заколиш гайджин се смяташе за патриотизъм.
— Кого?
— Нас. Гайджин ще рече „чужденец“. Освен това тук ни наричат акахиге — „червенокосите“, кетоджин, тоест „косматите“ и сару — „маймуни“. А като идете да се разхождате в Туземния град, дечицата ще ви подиграват ето така — консулът свали очилата си и разтвори с пръсти очите си нагоре и надолу. — Това значи „кръглоок“, смята се за голяма обида. Карай да върви, поне не ни колят на всяка крачка. Да е жив и здрав микадо40, разоръжи своите главорези.
— А пък аз четох, че мечът бил обект на религиозно поклонение за самурая, както шпагата за европейския благородник — въздъхна Ераст Петрович, върху когото безспирно се сипеха все нови и нови разочарования. — Нима японските рицари толкова лесно са се отказали от древните обичаи?
— Никак не беше лесно. Цялата минала година вдигаха навсякъде бунтове, стигна се до гражданска война, но с господин Окубо шега не бива. Изтреби най-буйните, останалите се укротиха.
— Окубо, министърът на вътрешните работи — демонстрира известна осведоменост за местната политика Фандорин. — Френските вестници го наричат „Първи консул, японски Бонапарт“.
39
Кабуки — Традиционен японски театър отпреди около 5 столетия. — Б.пр.
40
Император (яп.). — Б.а.