Адвокат в леглото
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Соломон срещу Лорд #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Адвокат в леглото». Краткое содержание книги:
Чарли Ноавоно зае позиция и застана върху плочата, предизвикваше Боби да метне вътре. Насочи бухалката си към позицията на питчъра, сякаш се прицелваше с пушка. „Право в теб, умнико.“
Боби се извърна към трибуните. Вуйчо Стив и Виктория се бяха настанили един до друг, раменете им се допираха. Кимна, за да покаже, че е добре. Нямаше да се напикае в гащите само защото Чарли Ноавоно Лайното го заплашваше с бухалката.
Зад плочата кетчърът Мигел Хуарес му даде знак за права топка вътре. Боби се съсредоточи, нарисува кръга точно под ръцете на Ноавоно, опита се да измести кретена от плочата.
Извъртя се, ритна високо и запрати топката с ръката напред. Мълниеносната права топка се заби със силно туп! в ръкавицата на Мигел и звукът отекна на игрището. Ноавоно политна назад, сащисан от скоростта на мятането.
— Бол! — провикна се реферът.
— Ако ме удариш, ще те убия! — изръмжа Ноавоно.
Боби присви рамене, сякаш не му пукаше.
Приклекнал, Мигел му показа два пръста — висока топка. Треньор Крейндлър не искаше момчетата да хвърлят топки с високи параболи, но нямаше какво да направи.
Боби хвана топката с три пръста и извъртя рязко китка в момента на хвърлянето. Топката уж полетя вътре и Ноавоно отново направи крачка назад и присви колене. Но този път тя падна над плочата.
— Страйк! — извика реферът.
Ноавоно изглеждаше притеснен. Дръпна се като страхливец.
Боби вече действаше бързо. Още една права топка. Точно над плочата. Топката вече беше тупнала в ръкавицата на Мигел, докато Ноавоно понечи да замахне.
— Страйк!
Ноавоно беше като ошашавен. Дръпна се още по-назад и запъна крак в земята. Мигел даде знак за висока топка във външния ъгъл. Боби поклати глава. Искаше сила срещу сила. Силна права топка срещу силен батсман. На юмрука с юмрук. Не се страхуваше.
— Право към теб, Ноавоно — провикна се Боби.
— А? — Лайното го зяпна.
— Права топка право към теб!
Казваше какво следва, та този кретен да знае, предизвикваше го по мъжки.
Боби прокара два пръста по шевовете и сложи палеца си под топката. Изви се, вдигна и двата си лакътя на нивото на раменете. Направи крачка назад, извъртя се и замахна с все сила напред.
Куршум, на нивото на кръста.
Замахът на Ноавоно беше мощен, но закъснял — и го извади от равновесие. Краката му се оплетоха и той се просна на земята.
Мигел извика: „Уау!“, когато топката тупна в ръкавицата му.
— Страйк! — реферът вдигна юмрук. — Ти си вън.
Ноавоно се изправи, изтупа панталоните си и се повлече към резервната скамейка, без изобщо да отвърне на погледа на Боби.
Боби си оправи панталоните, прекара пръсти по дюкяна и се изплю на земята. Искаше му се да има тютюн за дъвчене или поне дъвка.
„Аз съм питчър. Истински питчър.“
Обърна се към вуйчо Стив и Виктория и им намигна. Двамата му се усмихнаха, без да правят нищо смущаващо като например да скачат и да крещят. Умът на Боби се разсея само за миг, докато се чудеше дали ще отидат в „Уип енд Дип“ да хапнат по един ментов сладолед с шоколадови парченца след мача. После вторият батсман притеснено се приближи до плочата и Боби се обърна към Мигел да му даде знак.
На трибуните Стив и Виктория си стискаха ръцете.
— Това сълза ли е в ъгълчето на окото ти? — попита Виктория.
— Вятърът.
— Трийсет градуса е и е влажно като мокра кърпа. Няма дори полъх.
Стив се насили да не заподскача, когато Боби отстрани Чарли Ноавоно. Беше казал на Боби как да се сдържа и възнамеряваше да последва собствения си съвет.
„Когато отстраниш някого, хлапе. Стой спокойно. Дръж се, все едно и друг път си го правил. Сякаш ще го разкараш всеки път, когато се появи.“
Стив се мъчеше да овладее чувствата си. Мислеше си за дългия път, който беше извървял Боби. Ужасеното, държано в клетка за куче момче беше победило страховете си. Сега стоеше на игрището уверено и решително. По дяволите, можеше да стане звездата на отбора си. Радостни поздрави, пица и газирано за всички след мача. Чувствата се надигаха в него и той прехапа долната си устна — реши, че болката ще му попречи да се надуе като балон.
— Знаел си, че Боби може да го направи, нали?
— Знаех, че има потенциал. И че само се нуждае от малко насоки.
Виктория разтри врата му.
— Ти си чудесен учител.
— Боби учи бързо. Ти също.
— Аз ли?
— Как блъфира с Крейндлър. Крадеш ми стратегията.
— Така ли?