Писмо в бутилка

Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:

По време на отпуската си Тереза Озбърн намира на океанския бряг писмо в бутилка, написано от непознат на име Гарет. „Моя най-скъпа, Катрин – гласят първите редове – липсваш ми, любима, както винаги, но днес особено силно, защото океанът ми пее за теб и песента му е за живота, който имахме...
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.

Перейти на страницу:

— Радвам се, че се реши да го направиш. Снощи за малко да дойда у вас, за да си поговорим, но не знаех кога точно ще се прибереш.

— Не ми се сърди, че не ти се обадих, но миналата седмица се чувствах доста изтощена.

Диана се облегна на шубера.

— Е, не съм изненадана. Вече събрах две и две.

— За какво намекваш?

Очите на Диана блестяха.

— Май не си припарвала още до бюрото си.

— Не, току-що идвам. Защо?

— Ами… — тя повдигна вежди — струва ми се, че си направила добро впечатление.

— За какво говориш, Даяна?

— Ела с мен — и със заговорническа усмивка приятелката ѝ я поведе към новинарската зала.

Когато Тереза видя бюрото си, ахна от изненада — до купищата писма, които се бяха натрупали в нейно отсъствие, имаше голяма, прозрачна ваза с дванайсет красиво подредени рози.

— Пристигнаха рано тази сутрин. Момчето, което ги донесе, изглежда, се изненада, че не си тук, за да ги получиш, но аз побързах да замажа положението, и се представих за теб. Тогава той още повече се изненада.

Тереза почти не слушаше какво говори Даяна, пресегна се да вземе картичката, облегната на вазата, и бързо я отвори. Зад гърба ѝ Диана надникна над рамото ѝ. Съдържанието ѝ гласеше:

На най-красивата жена, която познавам. Сега, когато съм отново самотен, нищо не е както преди.

Небето е мрачно, океанът е неприветлив. Ще върнеш ли красотата им? Единственият начин е да се видим отново.

Липсваш ми.

Гарет

Тереза се усмихна, пъхна картичката обратно в плика и се наведе да помирише цветята.

— Сигурно си имала паметна седмица — обади се Диана.

— Да — отвърна кратко Тереза.

— Нямам търпение да ми разкажеш… до най-малката пикантна подробност.

— Предпочитам — започна Тереза, като обходи с поглед колегите си в залата, които скришом ѝ хвърляха погледи — да говорим по-късно, когато останем насаме. Не е нужно цялата редакция да почне да шушука за това.

— Те вече шушукат, Тереза. Отдавна никой не е получавал цветя тук. Но както кажеш… да го оставим за по-късно.

— Каза ли им от кого са цветята?

— Естествено, че не. Ако трябва да съм откровена, прииска ми се да ги държа в напрежение. — Тя също огледа залата и ѝ намигна. — Слушай, Тереза, сега имам малко работа. Искаш ли да обядваме заедно? Тъкмо ще си поговорим.

— Разбира се. Къде предлагаш?

— Какво ще кажеш за „Микуни“? Не вярвам да си се преситила от японски манджи в Уилмингтън.

— Звучи апетитно… Диана… благодаря ти, че го запази в тайна.

— Няма за какво да ми благодариш.

Диана я потупа леко по рамото и се отправи към кабинета си. Тереза се наведе и отново помириса розите, после премести вазата в единия ъгъл на бюрото си. Зае се да преглежда пощата си, правейки се, че не обръща повече внимание на цветята, докато новинарската зала не се изпълни с обичайната врява. След като се увери, че вече никой не я наблюдава, вдигна слушалката на телефона си и набра номера на магазина на Гарет.

Обади се Иън.

— Един момент, мисля, че е в канцеларията си. За кого да предам, моля?

— Кажете му, че го търси един човек, който иска да си запише няколко часа по подводно плуване за след две седмици. — Тя се стараеше да говори възможно най-сдържано, защото не знаеше доколко Иън е запознат със случилото се между нея и Гарет.

Иън натисна бутона за изчакване и линията остана глуха. След малко се чу прещракване и се обади Гарет.

— Какво желаете, моля? — попита той с доловима умора в гласа.

Тя започна направо:

— Не трябваше, но се радвам, че го направи.

Той позна гласа ѝ и възкликна оживено:

— Ей, ти ли си! Радвам се, че си ги получила. Как изглеждат?

— Много са красиви. Откъде разбра, че обичам рози?

— Отникъде. Просто не съм чувал жена да не ги обича и рискувах.

Тя се усмихна.

— О, значи на много жени си изпращал рози, така ли?

— На милиони. Имам сума ти обожателки. Нали знаеш, инструкторите по подводен спорт са почти като кинозвездите.

— Така ли било?

— Ама ти не знаеше ли? Аз пък помислих, че си просто поредната ми почитателка.

— Много ти благодаря — разсмя се тя.

— Има за какво. Някой попита ли те кой ти ги е изпратил?

Тя се усмихна.

— Естествено.

— Надявам се да си казала добри думи за мен.

— Да. Казах им, че си шейсет и осем годишен дебелак, който така фъфли, че нищо не му се разбира. Но понеже си изглеждал толкова нещастен, най-накрая съм се съгласила да обядвам с теб. И сега, за мой ужас, не мога да се отърва от теб.

— Ей, ама това ме обижда — рече той и след кратка пауза продължи: — Е… надявам се розите да ти напомнят, че си мисля за теб.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?