Предателство

— Не, добре съм. Не знам какво беше. Мозъкът ми пак ме пробва.

— Е, каквото и да е, изглеждаше все едно те е премазал влак и това е най-меко казано. — Той дръпна един стол към Ивън и го яхна обърнат наобратно. — Надявам се знаеш, че когато не ти е добре, можеш да излезеш в болнични. Всички знаят какво си преживял. Не е нужно да се напрягаш. Никой няма да те разжалва, ако трябва малко време да не работиш. Освен това, най-важното, да не забравяме какво ни очаква. Ти трябва да се готвиш за играта другия вторник, вместо да си хабиш енергията да убеждаваш хлапетата да не се друсат.

— Добре съм, Фред. Наистина. Не ми трябва отпуск.

— Очевидно, щом си тук. Какво е толкова важно в неделя вечер?

Ивън махна неопределено към екрана пред него.

— Подобрявам си компютърната грамотност — той скръсти ръце пред гърдите си, самата небрежност. — Ами ти защо си тук?

— Бих казал обичайната работа, но не е. — Спиноза очевидно бе имал дълъг ден. — Името Ибрахим Халил да ти говори нещо?

— Трябва ли? Този въпрос има ли връзка с Ирак?

Спиноза се забави с отговора.

— Не — каза той, — като имам предвид откъде се прибра, ясно че това ще ти дойде наум. Но не. Господин Халил живее — е живял — в онзи палат в Менло Парк. Притежава около половината верига „7-илевънс“3 на Полуострова. Притежавал. Той и жена му вече не притежават нищо обаче. Ако са те с жена си…

— Какво искаш да кажеш? Не знаеш ли?

Спиноза поклати глава.

— Е, знаем, че това е била къщата им. И знаем, че в нея имаше две тела. Но ще мине известно време, преди да съберем парчетата.

— Какви парчета?

— Телата им.

Ивън трябваше да смели това, преди да попита:

— Да не би някой да ги е насякъл?

— Не, някой ги е вдигнал във въздуха с бомба или с нещо друго. Което разбира се подпалило къщата и изгорило половината от нея около тях. Така че за известно време няма да разполагаме с подробности. Но всички съседи са чули експлозията и видели пожара след това.

— Някой се е опитвал да скрие уликите.

Спиноза се усмихна с одобрение и малко изморено.

— Бива те не само на боулинг. Направо те виждам с детективска значка, сине.

— Чакай първо да се измъкна от ОПБН.

— Не е лоша идея. Колко време още ще си там?

— Ами, докато свърши учебната година. — Ивън изпъшка с досада. — Ще се справя, ако дотогава се сдържа да не удуша някое хлапе.

— Не го прави. Родителите се разстройват. — Погледът на Спиноза изведнъж попадна върху компютъра и той зацъка като гимназист. — Това, момчета и момичета, е забранено.

— Кое?