Предателство

Ивън нямаше друг избор — трябваше да атакува. И той скочи. Коленете му блъснаха Нолан през средата на тялото. Едновременно с две ръце улови ръката на Нолан. С другата си свободна ръка Нолан започна да блъска главата на Ивън отстрани, отново и отново.

Но Ивън не пускаше ръката му, даже за да се предпази. Да пусне пистолета означаваше да умре. Стисна цевта с всичка сила и пъшкайки от усилието, накрая го вдигна достатъчно, за да отлепи ръката и пистолета едновременно от земята. След това я заизвива.

Най-сетне пистолетът бе в ръката му, а цевта бе опряна в челото на Нолан.

Край.

Нолан се отпусна, изведнъж всичкото желание за борба го напусна. Разтвори ръце на пода, сякаш искаше да каже: „Предавам се“. Една цяла секунда, дълга колкото минута, никой от двамата не помръдна.

И тогава, с един последен удар Нолан изкрещя и за последно замахна към главата на Ивън.

Пистолетът изгърмя.