Морето на чудовищата
- Автор: Риордан Рик
- Серия: Пърси Джаксън и боговете на Олимп #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: История
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
— Хей! Козички! Агънца!
Стадото послушно пое нагоре по склона.
— Най-сетне! — прошепна Анабет. — Ще бъда наблизо. Не се тревожи!
Наум дадох клетва пред боговете, че ако оцелеем, ще призная Анабет за гений. По-страшното беше, че боговете щяха да ме накарат да я изпълня.
Моето такси-овца се закатери към пещерата. След петдесетина метра ръцете и краката ме заболяха. Стиснах по-здраво вълната и животното изпръхтя. Разбирах го. И на мен нямаше да ми е приятно някой да увисне на косата ми. Но ако не издържах, щях да падна точно пред циклопа.
— Яхнийка! — погали предната овца циклопът. — Айнщайн! Уиджет… О!
Той с такава сила потупа моята овца, че едва не ме събори.
— Я как си се охранила!
Охо! Сега щеше да стане лошо!
Но Полифем само се засмя и тупна овцата по задницата.
— Хайде, дебеланке! Някой ден Полифем ще те схруска за закуска!
И така се озовах в пещерата.
Вътре влезе и последната овца. Ако Анабет се забавеше…
Циклопът вече се канеше да избута канарата на входа, когато отвън се разнесе глас:
— Хей, грознико!
Полифем застина.
— Кой вика?
— Никой! — отвърна Анабет.
Това предизвика очакваната от нея реакция. Лицето на циклопа пламна от гняв.
— Никой! — изрева Полифем. — Не съм те забравил!
— Твърде си глупав, за да помниш — подразни го Анабет. — Особено пък Никой!
Надявах се, че е побързала да се отмести, тъй като циклопът изрева гневно, сграбчи най-близката скала (която всъщност беше вратата на пещерата му) и я хвърли натам, откъдето идваше гласът на Анабет. Разнесе се оглушителен трясък.
За един ужасен момент се възцари тишина. След това Анабет се обади отново:
— Не си се научил да се целиш по-добре!
Полифем изръмжа.
— Ела тук! Ще те убия, Никой!
— Не можеш да убиеш Никой, тъпако — продължи да го дразни тя. — Ела и ме хвани!
Циклопът хукна след нея надолу по хълма.
Историята с „Никой“ ми звучеше адски налудничаво, но Анабет ми беше обяснила, че така Одисей бил измамил Полифем преди векове, след което се опитал да му извади окото с една обгорена греда. Тя смяташе, че циклопът все още ще жадува за мъст и беше права. В бързината да докопа стария си враг, той изобщо не се сети да затвори входа на пещерата. Дори не му направи впечатление, че гласът на Анабет беше женски, докато първият Никой е бил мъж. От друга страна, той беше готов да се ожени за Гроувър, така че явно не беше много наясно с цялата работа с половете.
Молех се Анабет да издържи достатъчно дълго, докато намерех Гроувър и Клариса.
Пуснах се от овцата, потупах я по главата и й се извиних. Претърсих голямата пещера, но там нямаше и следа от Гроувър и Клариса. Запробивах си път през стадото към дъното.
Макар че бях сънувал това място няколко пъти, пак ми беше трудно да се ориентирам в лабиринта от проходи. Тичах по коридори, обсипани с кости, покрай зали, пълни с овчи кожи и големи статуи на овце — несъмнено произведения на Медуза. Имаше и тениски с овце, големи туби с ланолин, кожени палта, плетени вълнени чорапи и шапки с овнешки рога. Когато намерих помещението със стана, Гроувър се беше свил в ъгъла и се опитваше да пререже въжетата на Клариса.
— Няма смисъл — въздъхна тя. — Това въже е по-здраво от желязо!
— Потърпи още няколко минути!
— Стига, Гроувър! — избухна тя. — Мъчиш се с него от часове!
В този момент ме видяха.
— Пърси? — възкликна Клариса. — Не се ли взриви с кораба?
— И аз се радвам да те видя. Не мърдай, сега ще…
— Пърсииии! — изблея Гроувър и ми се хвърли на врата. — Значи си ме чул! И дойде!
— Да, приятелю — отвърнах. — Нямаше как да не дойда.
— Къде е Анабет?
— Отвън. Нямаме време за разговори. Клариса, не мърдай.
Извадих Въртоп и прерязах въжетата. Тя се изправи сковано и разтри китките си. Изгледа ме мрачно, след това сведе очи към земята и измърмори:
— Благодаря.
— Пак заповядай — отвърнах. — Имаше ли още някой с теб в спасителната лодка?
Клариса премига изненадано.
— Не. Само аз. Всички други на борда на „Бирмингам“… Дори не подозирах, че и вие сте оцелели.
Наведох глава. И последната ми надежда да видя Тайсън жив беше попарена.
— Добре. Да вървим. Трябва да помогнем…
В пещерата отекна страшен тътен, последван от писък. Анабет крещеше с всички сили. Явно бяхме закъснели.