Назад по линията
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-175-7
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Назад по линията». Краткое содержание книги:
Такива постъпки се наказваха сурово. Затова Джъдсън Даниъл Елиът спазваше правилата.
Докато не срещна съблазнителна гъркиня във Византия, която му показа, че е писано правилата да бъдат нарушени…
А ние — щастливите туристи във времето, продължихме да прекрачваме мъртвите и умиращите, защото нашият куриер искаше да изпием чашата на това преживяване до дъното.
Гледахме как струпаните за изгаряне тела почерняват и се пукат.
Гледахме как гният други тела, нахвърляни в полето.
Гледахме как поразен от чумата мъж събори на земята поразена от чумата жена и разтвори краката й за последно, отчаяно задоволяване на похотта.
Гледахме как яхнали конете си свещеници бягаха от своето паство, молещо небесата за милост.
Влязохме в неохраняван от никого дворец, за да гледаме как наплашени хирурзи пускат кръв на умиращ благородник.
Видяхме друга колона от странни, покрити с черно от главата до петите същества, които пресякоха пътя ни под ъгъл, лицата им бяха скрити зад огледални плочки. Потреперихме от грозотата на това кошмарно шествие, на тези безлики демони и твърде бавно осъзнахме, че сме се засекли с друга група туристи.
Райли ни беше подготвил хладнокръвно статистическо резюме.
— Смъртността от чумата е била от една осма до две трети от населението в различните области. Според приблизителните оценки Европа е загубила една четвърт от населението си. Заедно с другите заразени райони в света смъртността е била общо около трийсет и три процента. Иначе казано, подобна епидемия в наше време би отнела живота на повече от два милиарда души.
Гледахме как от покрита със слама колиба излиза жена и подрежда едно по едно телата на пет деца, за да ги откарат каруците на чистачите.
— Аристокрацията била унищожена — продължи Райли, — настъпили огромни промени в линиите на наследяване. Имало и необратими културни последици, защото измирали всички художници или поети от цели школи, всички образовани монаси в някой манастир. И психологическото въздействие било много трайно. Поколения наред хората смятали, че живелите в средата на четиринайсети век са си навлекли с нещо гнева Господен, и очаквали Бог да се разгневи отново всеки момент.
Ние бяхме единствените зрители на масово погребение. Двама млади и боязливи свещеници мърмореха словата си над стотина петнисти, подути тела, звъняха с малките си камбанки, пръскаха светена вода и накрая дадоха знак на гробарите да подпалят дървата.
— Чак в началото на шестнайсети век — осведоми ни Райли — населението се възстановило до броя си отпреди 1348 година.
Не бих могъл и да предположа как останалите от групата понасяха тези страхотии, защото всички бяхме скрити в скафандрите си. Повечето ми спътници вероятно бяха очаровани и възбудени. Чувал съм, че за заклетия любител на чумата е обичайно да изреди всички четири екскурзии, като започне в Крим. Мнозина са минавали през този цикъл по пет-шест пъти. Собствената ми реакция беше постепенно отслабващ потрес. Човек се приспособява и към чудовищния ужас. Мисля си, че до десетата екскурзия и аз бих станал хладно безстрастен като Райли, този извор на статистически данни.
В края на нашата обиколка из ада отидохме в Уестминстър. На каменните плочи пред двореца хора от службата на времето бяха очертали червен кръг с диаметър пет метра. Това беше мястото за нашия скок. Събрахме се в средата. Помогнах на Райли в настройването на таймерите, които бяха закрепени отвън на скафандрите. Той даде сигнала за прехвърлянето.
Двама болни от чума се влачеха покрай двореца и станаха свидетели на отпътуването ни. Съмнявам се това да ги е обезпокоило. Когато гине целият свят, на кого му пука за изчезването на десет черни демона?
41.
Появихме се под матов купол, предадохме замърсените си скафандри и излязохме обеззаразени, пречистени и облагородени от видяното. Но аз още бях обсебен от образа на Пулхерия. Неспокоен и изтерзан, продължавах да се боря с изкушението.
Да се върна ли в 1105 година? Да позволили на Метаксас да ме вкара в дома на Дука? Да легна ли с Пулхерия и да се избавя от копнежа?
Не. Не. Не. Не.
Бори се с изкушението. Сублимирай. По-добре изчукай императрица.
Без повече бавене се прибрах в Истанбул и скочих назад по линията в 537 година. Отидох при „Света София“ да потърся Метаксас на церемонията по освещаването.
Имаше го къде ли не в гъстата тълпа. Забелязах го в поне десет екземпляра. (Зърнах и двама Джъд Елиът, без да ме е грижа за това.) Първите два пъти обаче се сблъсках с парадокса на едновременността. Метаксас не ме позна. Единият ме отпъди с гримаса на раздразнение, другият ми каза: