Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
— Здрасти — произнесе медиумът със съвсем различен глас.
Ариа ахна смаяно. Ноъл също примигна. Това беше гласът на Али.
— Значи искаш да говориш с мен? — каза Есмералда-Али с отегчен глас. — Имаш право само на един въпрос, така че добре си помисли.
В далечината зави куче. От другата страна на улицата се затръшна врата и когато Ариа се обърна, видя Джена Кавана да минава покрай прозореца на всекидневната. Освен това й се стори, че от дъното на ямата долавя аромат на ванилов сапун. Възможно ли е Али наистина да е тук и да я гледа през очите на тази жена? И какво трябваше да я попита? Али беше крила толкова много неща от тях — за срещата си с Иън, за проблемите с брат си, за ослепяването на Джена и за вероятността въобще да не е толкова щастлива, както си мислеха всички. Но всъщност един въпрос се открояваше ясно от останалите.
— Кой те уби? — прошепна най-накрая тя.
Есмералда сбърчи нос, сякаш това беше най-глупавият въпрос на света.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
Ариа се наведе напред.
— Да.
Медиумът наведе глава.
— Страх ме е да го кажа на глас — избъбри тя, все още с гласа на Али. — Трябва да го напиша.
— Добре — съгласи се бързо Ариа.
— И след това ще трябва да си идеш — каза Есмералда-Али. — Повече не те искам тук.
— Добре — изхриптя Ариа. — Съгласна съм.
Есмералда бръкна в чантата си и измъкна малък кожен бележник и писалка. Тя надраска бързо няколко думи, откъсна листчето и го подаде на Ариа.
— А сега тръгвай — изръмжа тя.
Ариа отстъпи назад, като едва не се спъна. Когато побягна към колата на Ноъл, дори не си усещаше краката. Той я следваше неотстъпно. Хвана я за ръката, придърпа я към себе си и я прегърна здраво. За момент и двамата бяха неспособни да кажат каквото и да било. Ариа отново погледна към олтарчето на Али. Гореше една-единствена свещ, която осветяваше училищната снимка на Али от седми клас. Широката й озъбена усмивка и немигащите очи оставяха впечатлението, че е обладана от дух.
Ариа се сети за разказа, който беше споменал Ноъл — „Падението на дома Ашър“. Също като сестрата, която беше погребана в старата къща, тялото на Али беше затрупано години наред под бетона. Дали душата напускаше тялото веднага след смъртта… или по-късно? Дали душата на Али беше избягала от дупката веднага след последния й дъх… или чак след като работниците бяха изкопали разложеното й тяло от земята?
Ариа все още стискаше в ръка листчето, което й беше дала Есмералда. Тя бавно започна да го разгъва.
— Искаш ли да те оставя насаме? — попита меко Ноъл.
Ариа преглътна тежко.
— Не е необходимо. — Тя имаше нужда от него. Страхуваше се да погледне какво пише в бележката сама.
Тя разгъна шумолящата хартия. Буквите бяха закръглени и равни — почеркът на Али. Ариа бавно прочете написаното. Думите бяха само три и я смразиха до кости:
Али уби Али.
23.
Всичко остава в семейството
Някъде час по-късно Спенсър седеше пред бюрото в спалнята си и гледаше през големия панорамен прозорец. Лампата над задната врата хвърляше зловещи отблясъци над съсипания хамбар и изкривената, ужасяваща гора. Всичкият сняг се беше стопил, оставяйки тънък пласт мръсотия по земята. Група дървари бяха навлезли навътре, зарязвайки на поляната голяма купчина мъртви дървета. Днес екипът по разчистването беше претършувал хамбара и беше струпал оцелялата покъщнина до задната веранда. Кръглият килим, върху който бяха седели Спенсър и останалите в нощта, когато Али ги хипнотизира, беше проснат върху стълбите. В действителност цветът му беше бял, но сега беше изгоряло карамелено кафяв.
Ариа и Ноъл вече не стояха до ямата. Спенсър ги беше наблюдавала през прозореца; цялата работа с медиума беше продължила само около десетина минути. Въпреки че я гризеше любопитство какво беше открила Ариа с помощта на екстрасенската, тя упорито отказваше да пита. Медиумът подозрително много приличаше на жената, която се мотаеше из парка на колежа Холис и твърдеше, че разговаря с дърветата. Спенсър се надяваше, че пресата няма да разбере с какво се занимава Ариа — това само щеше да ги изкара още по-луди.
— Здрасти, Спенс.
Тя подскочи.
На вратата се беше изправил баща й, все още облечен в тъмния си раиран работен костюм.