Кървав меридиан
- Автор: Маккарти Кормак
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Кървав меридиан». Краткое содержание книги:
Глантън стигна първи при умиращия и коленичи като някаква чудата, окървавена медицинска сестра, при което чуждоземната, варварска глава на индианеца се озова между бедрата му. Сетне вдигна заплашително пистолета си към диваците. Те обикаляха в кръг из равнината, размахваха лъковете си и изпратиха няколко стрели срещу него, след което се обърнаха и се отдалечиха. Кръвта клокочеше от гърдите на мъжа и той извърна изгубените си очи нагоре, вече изцъклени и с пукащи се капиляри. Във всеки един от тези два тъмни вира се виждаше едно малко, съвършено слънце.
Глантън се върна в лагера начело на тази неголяма колона с главата на вожда, висяща за косата от колана му. Наемниците нанизваха скалпове на кожени ремъци и някои от мъртвите лежаха с широки ивици кожа, изрязани от гърбовете им, за да бъдат използвани за изработването на колани и сбруя. Мъртвият мексиканец Макгил беше скалпиран и кървавите черепи вече чернееха под слънцето. Повечето вигвами бяха опожарени до земята и понеже бяха намерени няколко златни монети, мъжете разриваха тлеещата пепел с крака. Обсипвайки ги с ругатни, Глантън взе едно копие и набучи на него главата, откъдето тя се поклащаше и хвърляше наоколо злобни погледи като някаква карнавална маска, а самият Глантън яздеше напред-назад, призовавайки хората си на висок глас да съберат конете си и да потеглят. Когато обърна коня си, той видя съдията да седи на земята. Съдията бе свалил шапката си и пиеше вода от кожена бутилка. Той вдигна очи към Глантън.
Това не е той.
Кое не е той?
Съдията кимна с глава. Това.
Глантън завъртя копието. Главата с дългата си черна коса се обърна с лице към него.
И кой според теб е това, ако не е той?
Съдията поклати глава. Не е Гомес. Той кимна към нещото. Този джентълмен е sangre puro160. Гомес е мексиканец.
Той не е чистокръвен мексиканец.
Човек не може да бъде чистокръвен мексиканец. Както не може да бъде и чистокръвен мелез. Но това не е Гомес, защото аз съм виждал Гомес и това не е той.
А може ли да мине за него?
Не.
Глантън погледна на север. След това надолу към съдията. Не си ли виждал кучето ми? — попита той.
Съдията поклати глава. Смяташ ли да караш този добитък?
Да, докато нещо ме накара да го оставя.
Това може да е скоро.
Възможно е.
Колко време смяташ, че ще е нужно да бъдат събрани тези скотове?
Глантън се изплю. Това не беше въпрос и затова не последва и отговор. Къде е конят ти? — попита той.
Избяга.
Е. ако смяташ да пътуваш с нас, по-добре си намери друг. Глантън погледна главата, която беше набита на копието. Ти си един от водачите, по дяволите, рече той. Сетне смушка коня си с пети и тръгна напред покрай брега. Делаверите газеха в езерото, търсейки опипом потънали тела с краката си. Глантън се спря за момент, след това обърна коня си и потегли през плячкосания лагер. Яздеше уморено, с пистолет върху бедрото си. Тръгна по следите през пустинята, откъдето бяха дошли. Когато се върна, носеше скалпа на стареца, който се беше изправил в шубраците призори.
След час те бяха по конете и яздеха на юг, оставяйки след себе си на опожарения бряг бъркотия от кръв, сол и пепел и карайки пред себе си петстотин коне и мулета. Съдията беше начело на колоната и носеше отпред на седлото си странно смугло дете, покрито цялото с пепел. Част от косата му беше изгоряла и то седеше мълчаливо, със стоически израз на лицето, наблюдавайки как земята се движи пред него с големите си черни очи на дете, подхвърлено от феите. Докато яздеха, мъжете почерняха от слънцето заради кръвта по дрехите и лицата им и сетне бавно побеляха в издигащия се прахоляк, докато отново добиха цвета на земята, през която пътуваха.
160
Чистокръвен (исп.). — Б.пр.