Кървав меридиан

В салона мечката беше претърколена върху едно платнище и се чуха гласове, призоваващи за помощ, за да бъде вдигната. В преддверието тютюневият дим се виеше над фенерите като някаква зла мъгла и мъжете раздаваха и наддаваха, мърморейки под носа си.

На дансинга беше настъпило затишие. Втори цигулар се качи на сцената и двамата се заеха да настройват инструментите си, въртейки малките ключета от твърдо дърво, докато накрая останаха доволни. Много от танцьорите залитаха пияни из салона, а някои бяха свалили ризите и жакетите си и стояха с голи гърди и запотени, макар в помещението да беше достатъчно студено, за да излиза пара от устата им. Една огромна курва пляскаше с ръце на естрадата и подвикваше пиянски, че иска музика. Тя не носеше нищо друго освен чифт мъжки долни гащи и много от нейните посестрими също бяха облечени в дрехи, изглеждащи като трофеи — панталони, кавалерийски мундири от син туид и шапки. Когато лъковете застъргаха, по сцената се разнесе всеобщ ликуващ вик, един викач застана най-отпред, обявявайки имената на танците, а танцьорите трополяха, ревяха и залитаха един към друг.

И те танцуват, дъсченият под се тресе под високите ботуши и цигуларите се хилят грозно над игриво наклонените си инструменти. Над всички тях стърчи съдията, той танцува гол, малките му крака са бързи и подвижни и сега се покланя на дамите — огромен, блед и лис, като някакъв грамаден младенец. Той казва, че никога не спи. Той казва, че никога няма да умре. Покланя се на цигуларите и пристъпва елегантно назад, отметнал глава, смее се дълбоко и гърлено и е всеобщ любимец, съдията! Размахва шапката си и лунният купол на черепа му се носи блед под лампите, завърта се, грабва една от цигулките, прави пирует, стъпка, две стъпки — танцува и свири едновременно. Краката му са леки и пъргави. Той никога не спи. Той казва, че никога няма да умре. Танцува под светлината и в сенките и е всеобщ любимец. Той никога не спи, съдията. Той танцува, танцува. Той казва, че никога няма да умре.