Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Тия петна не са отскоро — каза Родригес. — На пода има още. Сигурно са от Мария Джаксън.
Той се обърна към мен. С два пръста държеше кафяв пощенски плик.
— Какво е това? — попитах аз.
— Беше залепен с тиксо на стената над леглото. Отгоре пише името ти.
Аз още бях с ръкавици. Взех плика и го обърнах. Действително от другата страна с печатни букви беше написано името ми. Вътре имаше една-единствена снимка. Доста стара. На нея се виждаше Дени Макнаб с шапка на „Уайт Сокс“, а до него Пег държеше в ръка отворена бира.
— Кои са тези? — попита Родригес.
— Съседи на Джим Дохърти.
— Някой си играе игрички с нас.
— Да.
Родригес въздъхна и подритна с крак парченцата стъкло на пода. Приклекнах с гръб до стената и заразглеждах снимката.
— Не мога да пазя всичко това в тайна още дълго време — каза той. — Не и с тези два трупа в съседната стая.
— Обади се на Лосън и й кажи да се включи, още сега.
— Сигурен ли си?
Погледнах мобилния телефон в ръката си. Лампичката за получено съобщение мигаше. Беше от Хюбърт Ръсел.
— Сигурен съм. Кажи й да изпрати тук екип. Освен това прати някого да доведе и Хюбърт. Кажи на Лосън, че ми трябват два часа. След това могат да тръгват за Саут Сайд.
— Смяташ ли, че ще се съгласи?
— Тя иска тоя тип мъртъв. И то без да се вдига шум. Хващам се на бас, че ще ми даде време.
— Ами Рейчъл?
Страхът беше парализиращ и не биваше да го допускам. Нямаше как да се притека на помощ на Рейчъл. Не и по начина, който си бях намислил. Вместо това щях да правя каквото искаше той. Поне засега.
— Предлагам да вземеш Шишо и да пообиколите малко квартала. Ако тоя тип я е преместил, това е станало днес. Може пък някой да е видял нещо.
Родригес приклекна до мен така, че очите ни се изравниха.
— Два часа. След което идваме ние. И запомни, не му се церемони на тоя мръсник. Ако можеш, пръсни му черепа.
После полицаят се изправи и мина в дневната. Чух го как говори по телефона. Проведе няколко бързи разговора — трябваше да организира екипа за „Кабрини“. Аз пък трябваше да тръгвам. Отворих телефона си и прочетох първия от мейлите на Хюбърт. Текстът беше от един ред:
Запази това. Следва още, вкл. видео.