Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Шишо погледна към шахтата на асансьора.
— Партакешите ми останаха там.
— Майната им на партакешите ти — сопна се Родригес. — А сега се измитай, преди да съм те закопчал.
Явно партакешите на Шишо не му бяха чак толкова важни. Той не помръдна от мястото си.
— Ако ще се качвате нагоре, баровци, да дойда и аз с вас, а? Познавам терена.
— Какъв терен?
— Ми блока. Аз съм чернилка, мога да се вра където си ща и никой не ми обръща внимание. Ще фърля едно око и ако вашият човек е там, ще се върна да ви кажа. А? Как ви звучи?
Допрях дулото до брадичката на Шишо и усмивката замръзна на лицето му.
— Искаш да помагаш, така ли? — попитах го.
Той не отделяше очи от пистолета. Приех това за утвърдителен отговор.
— Прави каквото ти кажем и не говори, ако не те питаме. Става ли?
Шишо кимна.
— Хайде! — казах аз. — Тръгвай след нас и ни следвай.
След което всички млъкнахме и отново се заизкачвахме нагоре, през кръговете на Дантевия ад, известен още като общинските жилища на Чикаго. На два пъти се чу сподавен стон, веднъж задъхан шепот и стъпки. Всеки път Шишо хукваше като куче по посока на звука, но след малко се връщаше и ни кимаше да продължаваме напред. След още единайсет етажа стигнахме до върха на сградата.
— К’во ви казах аз? — обади се момчето, приклекнало в стълбищната клетка. — Няма отопление. Единственото безопасно място за бял човек.
Аз подадох главата си зад ъгъла и огледах коридора. Нашият гид се оказа прав. Вятърът свиреше през избитите прозорци, а температурата вътре беше като отвън. Вляво от мен имаше само два апартамента. И двата без врати. Дръпнах се обратно в стълбищната клетка.
— Има ли на този етаж апартаменти с врати? — попитах го аз.
Шишо поклати глава.
— Едва ли.
— Ще идеш ли да провериш? — попита Родригес.
— Разбира се.
— Хайде — казах аз. — Иди до края на коридора и се върни. Полека, без да бързаш. Ние ще те гледаме.
Дръпнах се крачка назад и му направих знак с дулото на пистолета. Шишо се промъкна покрай нас и сви зад ъгъла. След трийсет секунди се върна.
— Знам точно къде е вашият човек.
Усетих как сърцето ми заби бързо, а пръстите ме засърбяха.
— Откъде знаеш? — попита Родригес.
— Последният апартамент вдясно — каза Шишо. — Има врата, даже с ключалка. Вашият човек сигурно е там.
— Дали има избит тунел към съседния? — попитах аз.
— Всичките имат тунели — отвърна Шишо.
— Стой тук! — каза Родригес.
Завих полека зад ъгъла и запристъпвах на пръсти по коридора, а Родригес ме следваше неотлъчно. Шишо беше прав. Нито един от апартаментите нямаше врата с изключение на последния. Двамата заехме позиции от двете й страни. Поех си дълбоко дъх и кимнах. Родригес вдигна крак и ритна вратата с ботуша си. Влязох пръв, приклекнах и запълзях покрай стената. Вътре беше по-топло; подът беше нашарен от светли петна — слънчеви лъчи се процеждаха през завесите на прозорците. Съзрях на земята тъмен силует и тръгнах към него. Някъде зад гърба ми Родригес извика: „Полиция!“ Преобърнах трупа и видях чернокож младеж с широко отворени очи, изстинал. Наблизо лежеше още един. Също мъртъв. По пръстите ми полепна кръв, в този момент Родригес дръпна завесата на покрития с полиетиленово фолио прозорец. Северната стена на апартамента беше закована с дъски, изолирайки го от останалите апартаменти на етажа. В отсрещната стена обаче зееше огромна дупка. Родригес се шмугна през нея и след миг подаде глава през дупката.
— Спалня. Чисто!
В средата на дневната имаше празен стол. Вляво от мен видях друга вътрешна врата. Родригес я бутна с крак, вратата се отвори и той се шмугна вътре.
— Сигурно я е преместил. — Гласът на полицая достигна до мен през вратата. Аз стоях и гледах стола, на който само допреди няколко часа бе седяла Рейчъл.
— Кели, чуваш ли?
Ритнах стола и го запратих в ъгъла на стаята.
— Чувам те. Оня е разбрал, че Рейчъл ни дава знаци на видеоклипа. Знаел е, че ще дойдем.
— Не може да я е закарал далеч — каза Родригес, после помълча малко и внезапно каза: — Кели, я ела!
Отидох в третата стая. Родригес беше с гръб към мен и осветяваше с фенерчето си нещо, което приличаше на легло. Застанах зад гърба му и усетих как гърлото ми се свива. Върху матрака имаше голямо кърваво петно.