Кодекс 632 [bg]

Отпи от чашата с изстинало мляко и повтори мислено намерения от него израз. Забавна разтуха. Ето, това беше. Лена се беше превърнала в играчка, тя беше играчката, която го караше да лети, куклата, която, макар и само за час-два, изтриваше от паметта му вечните проблеми със здравето на Маргарида и задълженията към Конщанса. Всекидневните му грижи бяха като вода, която Лена попиваше като гъба; любовницата му беше станала приятно забавление в живота му, имаше нужда от нея, за да се разсее, за да преодолее натрупаното през деня напрежение. С нея Томаш преосмисляше преживяното и успяваше да го види в друга светлина; Лена му помагаше да изпита чувствата си, да изживее различни моменти, да се откъсне от трудностите си в живота и в известен смисъл, да смекчи неприятностите, да се дистанцира от тях, за да ги разбере по-добре. Благодарение на любовницата си Томаш се чувстваше облекчен от потискащите го грижи; връзката им се беше превърнала в нещо като предпазна клапа, която го защитаваше от ужасяващата преса на постоянните проблеми.

Съзнаваше, че откакто се беше свързал с Лена, по някакъв странен и необясним начин той беше станал по-внимателен с дъщеря си и по-мил с жена си, сякаш едната връзка помагаше на другата. Това бе някакъв сложен парадокс, труден за разбиране и почти невъзможен за обяснение, но въпреки това, съвсем реален и осезаем. Връзката с любовницата му се беше обособила като място, където, благодарение на временния отдих, намираше пространство, за да разреши личните си проблеми. Разтоварваше се и променяше гледната си точка, имаше възможност да погледне на нещата по различен начин, по-открито, по-спокойно. Истината, необяснимата истина беше, че благодарение на Лена чувстваше как укрепва връзката със семейството му, Конщанса и Маргарида му бяха станали по-скъпи.

Изпи на една глътка останалото в чашата мляко. Погледна часовника, беше девет и десет сутринта, време да тръгва. Стана от масата и облече сакото. Трябваше да посети един човек в Лисабон.