Операция „Фауст“ [bg]

— У теб ли са?

— Всичко изгоря заедно… заедно с колата. Обаче ни остана филмчето на Жуков.

Премълчах само за срещата със Светлана Белова, защото тя нямаше ни най-малко отношение към случая…

Меркулов каза без всякакъв преход:

— В „Правда“, под рубриката „В Комитета за държавна сигурност на СССР“, беше публикувана малка бележка за това, че особено опасният рецидивист Ф. А. Кеворкян е напълно разобличен за убийството на седем и раняването на 37 московчани, които са имали нещастието да пътуват в оня вагон на метрото, в който той заложил бомба. Също, че следствието е приключено в съкратен срок и делото се предава на Върховния съд на СССР. Преди да утвърди обвинителното заключение, както ти е известно, прокурорът е длъжен да провери обосноваността на обвинението. Този прокурор бях аз. Съмненията ми, доколко е обосновано обвинението, се появиха веднага след като ми стана известно, че в деня на експлозията Кеворкян се е намирал в Ереван. Първото, което направих, беше да разпитам обвиняемия. „Единствената ми вина е, че оставям две деца сирачета. Знам, че ще бъда разстрелян за престъпление, което никога не съм извършвал“ — ми каза той и аз му повярвах. Показанията на повече от сто свидетели потвърждават невинността на Кеворкян.

Меркулов гледа, без да мига, високото ултрамариново небе, сякаш чете текста по звездите.

— … През 1978 година като студент в политехническия институт той основал Национална обединена партия на Армения — НОПА, която си поставила за цел да постигне с мирни, конституционни средства независимостта на Армения в рамките на съветската федерация. За което и бил осъден на четири години затвор. Според повечето показания той е бил противник на терора, в частност — осъждал е действията на своите другари, които подпалили стенда с портрета на Ленин в центъра на Ереван. След излизането от затвора Кеворкян не променил възгледите си и се опитал да се откаже от съветското поданство заради отрицателно отношение към съветския режим. Не му дали да продължи следването си, той постъпил на работа в цирка, отначало като работник, а после влязъл в атракциона на жонгльорите… Нещо стана влажно, Саша. Ако не възразяваш, да се приберем в къщата. А и жените ни седят сами. Аз, между другото, имам много хубаво коняче…