Септемврийски светлини [bg]

Когато вратата най-сетне се отвори, от нея се подаде шишкавата фигура на агент Жобар. Малките очички на жандарма огледаха момчето, което сякаш щеше да рухне всеки миг. На Дориан му се стори, че вижда пред себе си носорог. Мъжът се усмихна сардонично и, пъхнал с привичен жест палци в джобовете на униформата си, направи гримаса на досада. Дориан си пое дъх и се опита да преглътне, но устата му бе съвсем пресъхнала.

— Е? — троснато попита Жобар.

— Вода…

— Това тук не е бар, другарю Совел.

С тази тънка ирония дебелокожият полицай вероятно искаше да покаже завидната си прозорливост и инстинкт на добре обучена хрътка. Все пак той пусна момчето да влезе и му подаде чаша вода от цистерната. Дориан никога не бе подозирал, че водата може да бъде толкова вкусна.

— Още!

Жобар му наля отново, оглеждайки го изпитателно като Шерлок Холмс.

— Няма нужда да ми благодариш.

Дориан пресуши чашата до последната капка и вдигна лице към полицая. Наставленията на Ирен изплуваха в ума му дума по дума.

— Майка ми претърпя злополука и е тежко ранена. Намира се в Крейвънмур.

На Жобар му трябваха няколко секунди, за да смели това съобщение.

— Каква злополука? — попита той с тон на тънък наблюдател.

— Тръгвайте незабавно! — избухна Дориан.

— Сам съм. Не мога да напусна поста.

Момчето въздъхна. Измежду всички идиоти на света този човек можеше да мине за христоматиен образец.

— Извикайте помощ по радиопредавателя! Направете нещо! Веднага!

Тонът и изражението на Дориан излъчваха достатъчно тревога, за да накарат Жобар да размърда внушителния си задник и да отиде до радиопредавателя. Преди да го включи, за миг се обърна и изгледа момчето подозрително.

— Ама обадете се най-сетне! — извика Дориан.