Лудостта на владетелите [bg]

Но нито той, нито тя са готови да понесат неговата тежест. Филип е симпатичен златисторус млад мъж, но в много отношения прилича повече на лукав, себичен и ласкателен женкар. „За него няма по-приятно нещо от хубавите женски личица — отбелязва един съвременник. — Те го тласкат от един банкет към друг и от едни женски обятия към други“ — пише през февруари 1505 г. завеждащият кралските архиви Фуенсалида. Съпругата на Филип, Хуана, скоро след сватбата проявява първите признаци към нервни сривове, което може да е наследствено, но което без съмнение се задълбочава от събитията в нейния личен и обществен живот. Тези обстоятелства, впрочем, не след дълго ще я доведат и до маниакална депресия. През 1499 г. един свещеник отбелязва, че тя му изглежда „така изплашена, че не смее дори да вдигне глава“. Младата жена уважава родителите си и изпитва твърде голямо страхопочитание към амбициозния си баща крал Фернандо. Всичките си нежни чувства отдава на съпруга си Филип, на когото ражда пет деца, второто от които — Карлос, трябва един ден да стане крал на Испания и император на Свещената Римска империя86.

Още от самото начало на съпружеския им живот Хуана открито проявява своята ревност към мъжа си и не понася да бъде отделяна от него. Филип отначало пристига в Кастилия, където след смъртта на майката на Хуана ще поеме властта като съпруг на бъдещата кастилска кралица Хуана. Той обаче не харесва испанските нрави и обичаи, както и испанците като народ, и бързо се връща у дома, оставяйки Хуана сама в Испания. Разделила се толкова скоро с младия си съпруг, тя е объркана, потисната, страда от безсъние и губи апетит. Виждат я да прекарва дните си с наведена глава и гледайки безнадеждно в земята; изпитва дълбоко неудовлетворение от невъзможността да бъде заедно с Филип. Когато нейната майка, кралица Изабела, ѝ забранява да отплава за Фландрия поради опасността от морски бури през зимата, с поведението си тя показва колко нестабилна е психически. Избягва от Кастел де ла Мота край Медина дел Кампо, където живее дотогава, а когато я придумват да се завърне, прекарва цялата нощ и половината от следващия ден на открито — край подвижната падаща решетка във вътрешния двор на замъка, изпаднала в мрачно униние. Едва след като нейната болна майка Изабела ѝ обещава, че ще ѝ разреши да отплава за Фландрия при своя съпруг, тя излиза от дълбоката си меланхолия.