Лудостта на владетелите [bg]

Ако Шарл VII страда от наследствено увреждане на нервната система, неговото общо здравословно състояние все пак е добро до последното десетилетие на управлението му, независимо от развитата невротична антропофобия. От края на 50-те години на петнадесети век обаче кралят започва да боледува, краката му подпухват и го болят, а от тях източват гной; устата и челюстите му са засегнати от особен вид инфекция, от кожни язвички, абсцеси, вероятно и от остеомиелит. Всичко това може да бъде разглеждано като съвкупност от вторични симптоми на някакво венерическо заболяване, може би сифилис.

Шарл VII е лишен от престолонаследие от баща си през 1421 г. Самият той е в доста обтегнати отношения със собствения си син и наследник, Луи XI. Наистина трудно могат да бъдат открити кралски фамилии, които да са по-нещастни от тази на Валоа във Франция. За това, че и Луи XI наследява някои от невротичните проблеми на баща си, също могат да бъдат приведени доказателства. Независимо че е способен владетел, който твърде успешно върви по стъпките на баща си при възстановяване на авторитета на кралската корона, Луи също е невротик и също страда от фобии, които донякъде се обясняват с атмосферата във френския кралски двор по негово време, напомняща тази в съветския Кремъл, но може би и с неговата наследствена обремененост към този вид неразположения. Луи се проявява като интелигентен, хитър и опитен мъж, но е прекалено суеверен. Има слаба физика и страда от някаква кожна болест, което го кара да се страхува, да не би да е прокажен. Съществуват догадки, че вероятно е получавал и епилептични припадъци. Според известния френски историк Шарл Пти-Дютайи, кралят е: