Мечът на тамплиерите [bg]

МИННО ПОЛЕ

— Сигурен ли сте, че ни е позволено да го направим? — попита Холидей.

— Нещо повече дори — отвърна Вануну и бръкна в един от джобовете на протритите си торбести панталони. — Имам ключ!

— А какво ще правим с мините? — попита предпазливо Пеги.

— Няма никакви мини — отговори професорът с широка усмивка. — Табелите са, за да впечатляват туристите и да плашат хлапетата.

— Казал еднокракият слепец без пръсти на ръцете — промърмори Пеги.

— Явно разполагате с по-солидни връзки, отколкото очаквах — каза Холидей.

Тримата минаха през вратата и Вануну я заключи зад тях и отново прибра ключа в джоба си. Тръгнаха по песъчливата пътека, която прекосяваше стария крепостен ров и се виеше покрай неравните останки от крепостната стена.

— Оказа се, че от флота не са използвали това място от много години — обясни професорът, докато крачеха по пътеката. — Едно време тренираха в залива на Хайфа, но водата там стана прекалено мръсна и се преместиха тук. После обаче изчистиха залива и се върнаха пак там. Възможно е да са оставили някакво оборудване, но по принцип базата е празна. Оставили са оградата и предупредителните табели, докато решат какво да правят с мястото — на археолозите ли да го предоставят, или на туристите.

Високо над главите им прелетя ято мраморни патици, запътили се към блатото, където по-рано бяха зърнали фламингите. Въздухът миришеше на море и на сол, носеше се лек крайбрежен бриз, който правеше обедната жега много по-поносима. На сто и петдесет морски мили в далечината, някъде отвъд синия хоризонт, лежаха невидимите очертания на остров Кипър.