Камъните падат, всички умират [bg]

Уилоу кимна тържествено.

— Точно така. И оттогава насам е все така. На мен е възложено да се вслушвам в гласа на Скалата. От потомците ми се иска да изпълняват желанията на Скалата. На децата ми, на децата на децата ми и така нататък.

Усмивката й стана леко колеблива, докато се наместваше в креслото.

— Няма да се преструвам, че работата ни не е мръсна. Крадем неща от хората и храним Скалата с енергията им. Но е необходимо — тя погледна топло към Холи. — За да предпазим семейството си, трябва да го направим.

Мръсна работа. Това беше интересно. Никога преди не я бях чувал да казва нещо лошо за ритуала. Но едва ли това беше най-същественото в историята, която ми беше разказала.

— Значи ти си безсмъртна? — попитах. — Затова ли ни караш да крадем спомените на хората за теб?

Тя кимна.

— Много съжалявам. Наистина мислех, че знаеш причината. Или по-скоро си спомняш причината. Не съм целила да те заблуждавам.

— И… си умряла. Наистина си умряла?

Уилоу затвори очи, а пърхащите й мигли хвърляха странни сенки върху бръчките по бузите й.

— Усетих как костите ми се трошат. Почувствах как гръдният ми кош хлътва. Не беше приятно да умра.

Отново усетих заплашителни тръпки, но ги прогоних.

— И значи… какво всъщност си ти? Зомби?

Тя отново ме погледна и се надигна в креслото.

— Аз съм твоето семейство, Аспън. Само това има значение.

Най-сетне и леля Холи заговори.

— И двете сме твое семейство, Аспън. А това, че сме семейство, означава, че имаме задължения един към друг. Разбираш, нали?

Кимнах.

— Да не крадем един от друг. Да, очевидно е така.

— Не. Имам предвид, да, разбира се, но не само това — леля Холи изглеждаше така, сякаш всяка дума й причиняваше болка. — Ние… имаме въпрос към теб.

— Холи — прекъсна я рязко Уилоу. — Едва ли сега е най-подходящият момент.

— Подходящ е колкото и всеки друг — не се даде леля Холи. — Аспън, би ли обмислил… дали… Хедър беше…

Гласът й пресекна колебливо. Стомахът ми взе да се свива.

— Холи се опитва да каже — намеси се Уилоу, — че ритуалът на триадата има нужда от трети човек. Постоянен, а не просто поредица от роднини, които проявяват любезността да останат за седмица-две. Имаме нужда от някой, който да остане. Някой, който разбира важността на ритуала…

— Някой, който наистина контролира магията — обади се отново леля Холи. — Не като баща ти например. Или, опази боже, като Кала с нейното невероятно его.

— Ще можеш да каниш приятелите си на гости по всяко време — обеща Уилоу. — Вече ти показахме, че са повече от добре дошли.