Неочаквана любов
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Неочаквана любов». Краткое содержание книги:
Първо, той спи по цял ден... което би било досадно, ако не беше толкова грижовен през нощта.
Второ, атакува го въоръжен с меч нападател, но твърди, че може да се справи сам.
И трето, като че ли не остарява...
Славата принуждава прочутия моден дизайнер Жан-Люк Ешарп да се укрие и да прекара следващите двадесет и пет дълги години в самота. Но той не подозира, че в дълбоката провинция ще открие жената, която е чакал цели петстотин години...
Хедър Уестфийлд е красива, млада, щастлива и... невероятно самотна. Винаги е водила спокоен живот, до момента в който помага на много красив, тайнствен непознат. Хедър копнее да срещне човек, който ще запълни празнината в сърцето й. И един ден мечтите й се сбъдват и в живота й нахлува чаровният французин Жан-Люк. Той е очарователен, привлекателен... и прекрасен, мъжът на мечтите й. Колкото по-сериозна става връзката помежду им, толкова по-убедена е Хедър, че Жан-Люк крие ужасна тайна.
Неочакваната любов, която двамата изпитват един към друг, е изложена на риск, когато смъртоносен злодей е по петите им и само ако го победят, ще могат да заживеят щастливо завинаги.
— Добре.
Това й се стори странно. Не бяха ли използвали пикапа й, за да докарат играчките на Бетани тук.
— Забелязах няколко запечатани сгради в града — продължи Жан-Люк.
— Да, фалираха заради магазина с отстъпки.
— Двамата с Роби ще ги проверим по-късно тази вечер.
— Искаш да кажеш… — Мислеха, че Луи може да се крие в една от тях? — Искаш ли да дойда с вас?
— Не — отговори той бързо. — Преживя достатъчно тази вечер. Както и дъщеря ти.
Това поне беше вярно. Хедър не мислеше, че може да понесе още вълнение точно сега.
— Ще се видим утре тогава?
— Утре вечер, да. Фил и Пиер ще ви пазят през деня.
А ти къде ще бъдеш? Тя срещна погледа му. Мистерията около него все още бе прекалено голяма.
— Лека нощ, cherie. — Той взе ръката й и я вдигна към устата си. Устните му бяха меки и чувствени.
Хедър се изчерви, когато сладките спомени се завърнаха в съзнанието й. Целувката му беше божествена. Чувстваше се толкова прекрасно и сигурна в ръцете му. Искаше й се това чувство да се върне, но то си беше отишло. Вместо това страдаше от неприятното усещане, че нещо не е както трябва.
— Приятни сънища.
Той напусна стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Хуан е много романтичен — каза Фиделия. — Miy macho.
— Миу нещо — промърмори Хедър. — Хайде да сложим Бетани да спи.
И тогава можем да говорим. Думите останаха да висят неизречени в края на изречението.
Тридесет минути по-късно Бетани спеше сладко в леглото, което щеше да дели с майка си. Фиделия и Хедър се редуваха, за да се измият.
Хедър излезе от банята и посочи с ръка куклената къща.
— Как мислиш са успели да свършат това?
— Не знам. — Фиделия опря възглавницата си на таблата на леглото и се шмугна под завивката. — Явно са се промъкнали покрай заместник-шерифа.
Младата жена постави ръка на кръста си.
— Не мисля, че Били и заместникът му могат да бъдат чак толкова некомпетентни.
Фиделия се засмя.
— Кой знае? Поне умниците са на наша страна.
— Умни или просто… хитри? Нещо много странно се случва тук.
Старата жена кимна.
— Хуан сякаш слушаше някого. Може би и той е медиум.
— И аз останах с подобно впечатление. — Хедър седна на края на леглото на Фиделия. — Успя ли да чуеш нещо?
— Не, но усещам странна… енергия. Може би ще сънувам нещо тази нощ, нещо, което ще ни помогне.
Хедър кимна. Не беше напълно готова да сподели подозренията си, че Жан-Люк може да е безсмъртен. Изглеждаше прекалено налудничаво.
— Това е единствената спалня на този етаж — продължи Фиделия. — А Хуан каза, че няма други на първия.
— И на мен ми се стори странно — допълни Хедър.
— Къде спят всички други хора в тази къща? — попита приятелката й.
Младата жена трепна, спомняйки си заключените врати към мазето.
— Предполагам, че са в мазето.
— Това е странно — измърмори Фиделия. — А и какво беше това с Алберто? Мисля, че онези кучки го бяха одрали. Или порязали. Имаше кръв по пръстите му.
— И аз забелязах. Освен това Жан-Люк постоянно повтаряше да стоим далеч от мазето. Разбира се, това може да е едно добро предупреждение, като се има предвид, че онези луди жени са там.
Фиделия изцъка с език.
— Защо закъсня за представлението на Бетани? Това не е в твой стил.
Бузите на Хедър пламнаха в червено.
— Бях… разсеяна.
— От Хуан ли? Той пробва ли се?
Младата жена се изчерви още повече.
— Аз го желаех. Прекалено много. Аз… мислех, че се влюбвам в него.
— А сега?
— Не знам. Привлича ме. Той е красив и секси.
— И богат.
Хедър я погледна раздразнено.
— Знаеш, че това няма значение за мен. Коуди имаше достатъчно пари, но със сигурност не ме направи щастлива.
— Тогава какво ти харесва в Хуан?
— Мисля, че той е почтен, интелигентен и мил мъж. Беше много мило от негова страна да спечели мечката за Бетани. И ме харесва такава, каквато съм. Отнася се с уважение към мен. Вслушва се в думите ми и се интересува от чувствата ми.
Фиделия кимна.
— Той е добър мъж. Почти съм сигурна съм в това.
— Почти сигурна?
Фиделия сви рамене.
— Външността може да заблуди. Усещам нещо… нередно.