Монетата [bg]

— А ти какво очакваше?

— Знам ли… Нещо по-хубаво.

— Не забравяй, че идеята беше твоя.

— След като вече сме тук, по-добре да огледаме.

Той сви рамене и тръгна из стаята, потропваше по стените и се взираше в пода. Дженифър направи същото, погледна зад гардероба, премести леглото. Бързо претърсиха цялото помещение и се срещнаха в средата.

— Дотук бяхме — каза Том ядосано. — Няма нищо.

— Заслужаваше си да опитаме.

— Мислиш ли?

— Може би френските полицаи не са толкова небрежни, колкото предполагах, и…

— Чакай — прекъсна я той. — Тук наистина има нещо.

— Какво?

— Дрехи, легло, печка и дори книги. — Кърк ритна една яркочервена риза на пода. — Но не мога да повярвам, че е живял така. Без храна и снимки. Няма дори перде.

— И какво от това? — засмя се Дженифър.

— Опитвала ли си се да спиш в стая без перде? Трудно е, освен ако не искаш да се събудиш в четири сутринта. Всички слагат по нещо на прозореца си, та дори да е чаршаф или хавлия.

Тя сви рамене и мислено се съгласи, че той има право. Липсата на перде определено беше нещо необичайно.

Том отиде до прозореца и се взря през мръсното стъкло в смесицата от покриви, телевизионни антени и комини. Поклати глава и се обърна. Единственият стол бе катурнат на пода вероятно по време на полицейския обиск.

Кърк го изправи и го придърпа на обичайното му място до прозореца — личеше си по тъмната ивица мръсотия там, където облегалката се бе търкала в стената. И в следващия миг, точно когато се приготви да се обърне, забеляза кафявия плат, с който беше тапициран столът. По него имаше прашни отпечатъци от стъпки.

— Странно. — Том се наведе да го разгледа по-отблизо.

— Кое? Какво откри?

— Питам се дали… — Той отвори прозореца, качи се на стола и се прехвърли на широкия перваз, който завиваше надясно.

Дженифър го последва, приклекна и леко скочи на покрива на съседната постройка.

Край комините свистеше вятър и Дженифър съжали, че не е с ниски обувки, още повече че по покрива хаотично бяха разпръснати десетки кабели, като жици за препъване.

Един особено силен порив на вятъра я накара да загуби равновесие, тя инстинктивно стъпи встрани и високото й токче се закачи в една жица. Дженифър усети, че пада — като на забавен каданс. Ръцете й се размахваха. Краката й се подгънаха. Тупна тежко на стръмния покрив и започна да се свлича към вътрешния двор.

— Том! — изпищя Дженифър и успя да се вкопчи в някакъв кабел: много тънък обаче, щеше да й осигури само временно спасение. — Том! — отново извика тя и опита да се задържи. Лявата й обувка се изхлузи, запремята се надолу и спря на сантиметри от ръба на стряхата.

Кърк изведнъж се появи, хвърли се по корем и протегна ръце да я хване. Дженифър отчаяно се опитваше да сграбчи пръстите му, но безуспешно.