Монетата [bg]

— Трезорът е нов. Построих го специално за моята колекция — гордо каза Ван Симеон. — Намираме се на седем метра и половина под земята. Но не се тревожете. Стените са направени от железобетон и облицовани с дебела пет сантиметра стоманена плоскост. В безопасност сме.

Том инстинктивно преценяваше обстановката — не можа да се въздържи. Коридорът беше дълъг шест-седем метра. От едната страна беше асансьорът, а от другата — вратата на трезора. Не се виждаше друг вход или изход. В средата имаше огромна стоманена врата, а по-нататък — малки дупки, от които излизаха лазерни лъчи. Видеокамери наблюдаваха всеки сантиметър.

Приближиха се до стоманената врата. Ван Симсон извади от джоба си карта и я прокара през четящо устройство, монтирано в стената. Част от стената се отвори. Зад нея имаше тонколона и малък екран. Ван Симсон се наведе и каза:

— Аз съм Ван Симсон. Задействай процедура за достъп.

— Моля, потвърдете днешната парола — отвърна компютризиран глас.

— Озиманд — отговори Ван Симсон. На малкия екран проблесна поредица дълги трептящи линии: уредът улавяше и анализираше гласа му.

Последва кратка тишина и после гласът на робота отново се обади:

— Паролата и гласът съвпадат. Моля, отдръпнете се от вратата.

Лампата до високоговорителя светна в зелено. Вратата изтрака силно и се отвори.

— Внушителен механизъм — отбеляза Том.

— Благодаря — оживено отвърна Ван Симсон. — Сам го проектирах.

Влязоха в трезора. Ван Симсон прокара картата си през друго монтирано в стената четящо устройство. Отвори се замаскирана по подобен начин секция, зад която имаше малък екран и табло с цифри.

„Моля, въведи парола“ — проблесна на екрана.

Ван Симсон се наведе и сръчно написа дълга поредица цифри. Екранът потъмня, после отново блесна.

„Автентичността на поредицата за достъп потвърдена. Моля, изчакай“.

Лампата над вратата светна в червено. Разнесе се приглушено бръмчене и резетата на трезора плавно се отдръпнаха и с тракане на метал се прибраха в гнездата си. Червената светлина замига и масивната врата се отвори. Лампата светна в зелено.

— Съжалявам, че подът е мокър — каза Ван Симсон и прекрачи прага. — Когато трезорът е запечатан, помещението се напълва с няколко сантиметра вода, през която пускам електричество с висок волтаж. Още една малка предпазна мярка.

Трезорът представляваше правоъгълно помещение с нисък таван, с размери петнадесет на десет метра. Бе пълен с високи до кръста остъклени шкафове от неръждаема стомана. Между тях като тясна пътека в лабиринт се виеше мокър черен гумиран под. Покрай стените имаше канал, широк тридесет сантиметра.

— Добре дошли при колекцията на Ван Симсон — високопарно каза домакинът. — Това е най-голямата частна колекция от златни монети и кюлчета на света. Цял живот съм ги събирал.