Градът и звездите [The City and the Stars - bg]

И те решиха — ще пропилеят няколко прашинки от вечността заради Земята и нейните народи. Те идваха през прозореца, който бяха пробили в небето.

Като искри от някаква небесна ковачница те се спуснаха към Земята. Те идваха — все по-гъсто и по-гъсто един до друг, докато от небето рукна огнен водопад и щом достигна земята, се разля в езера от течна светлина. Алвин нямаше нужда от думите, прозвучали в ушите му като благословия:

— Великите дойдоха.

Огънят го заля и не го изгори. Той бе навсякъде, изпълваше със златното си сияние огромната чаша на Шалмиран. Изумен, Алвин разбра, че това не е безформен светлинен поток, че има форма и структура. Той започваше да се разпада в ясни очертания, да се събира на отделни огнени вихрушки. Вихрушките се въртяха все по-бързо, центровете им се надигаха и оформяха колони, в които се мяркаха неустойчиви загадъчни форми. От тези сияйни тотеми долиташе тиха музикална нота — безкрайно далечна и омайващо сладка.

— Великите дойдоха.

Този път имаше отговор. Когато дочу думите: „Слугите на Учителя ви приветствуват. Ние чакахме да дойдете“, Алвин разбра, че преградите са разкъсани. И в същия миг Шалмиран и странните посетители рухнаха. Той отново стоеше пред Централния компютър в дълбините на Диаспар.

Всичко бе илюзия, не по-реална от въображаемия свят на сагите, сред които прекарваше толкова много часове в юношеството си. Но как бе създадена, откъде идваха странните картини, които видя?

— Задачата не беше проста — произнесе спокойният глас на Централния компютър. — Аз знаех, че в ума си роботът трябва да има някаква визуална представа за Великите. Ако можех да го убедя, че чувствените възприятия, които получава от мен, съвпадат с този образ, останалото щеше да бъде просто.

— И как го постигна?

— Главно като питах робота как изглеждат Великите и после възприемах картината от съзнанието му. Тя беше много неясна и трябваше доста да импровизирам. Един-два пъти създаваният от мен образ започна сериозно да се отклонява от представите на робота, но в тия случаи усещах, че смущението му нараства, и променях картината, преди да стане подозрителна. Нали разбираш, срещу всяка негова система аз можех да използувам стотици блокове и да превключвам от образ на образ толкова бързо, че да не усети промяната. Това беше нещо като фокус — можех да претоварвам сетивните вериги на робота и по този начин да потисна критичните му способности. Ти видя само финалната, коригираната картина — онази, която най-добре подхождаше на откровенията на Учителя. Грубовата е, но свърши работа. Роботът и повярва достатъчно дълго, за да отпусне блокировката и в този миг успях да установя пълен контакт. Вече е нормален, ще отговори на всеки твой въпрос.

Алвин още не можеше да дойде на себе си, в ума му продължаваха да пламтят отблясъците на онзи лъжовен апокалипсис и той не желаеше да разбере докрай обясненията на Централния компютър. Имаше ли значение как е станало? Чудодейното лечение разтваряше пред него вратите на знанията.