![Дюна [Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/1/dyuna-dune-bg-download.jpg)
Дюна [Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дюна [Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Действието в романа се развива в далечното бъдеще (около 10 191 година сл. Хр.).
Поредицата „Дюна“ съдържа шест книги: „Месията на Дюна“, „Децата на Дюна“, „Бог-Император на Дюна“, „Еретиците на Дюна“, „Дюна: Домът на ордена“.
След смъртта на писателя, синът му Браян и Кевин Андерсън продължават поредицата с редица книги, запознаващи читателите със света на Дюна преди първата книга „Дюна“. Книгите са създадени на основата на подробни бележки, останали от Франк Хърбърт.
Дукът наклони топтера към пясъчния облак, който изригваше от комбайна.
— А сега какво ще стане?
— Тук някъде наблизо има транспортьор — отвърна Кайнс. — Той ще пристигне и ще вдигне комбайна.
— А ако транспортьорът се е разбил? — попита Халик.
— Това ще означава една машина по-малко — отвърна Кайнс. — Спуснете се по-близо над комбайна, господарю — гледката ще ви е интересна.
Дукът се навъси и се зае с лостовете, докато не се раздвижи въздухът над комбайна.
Пол погледна надолу и видя как метално-пластмасовото чудовище под тях продължаваше да бълва пясък. То приличаше на огромен бръмбар на жълти, кафяви и сини ивици, с многобройни широки гъсенични ленти, които бяха прикрепени върху излизащи от комбайна рамене. Той съзря обърнат надолу гигантски тръбен хобот, забит в черния пясък пред комбайна.
— Ако се съди по цвета, находището е богато — рече Кайнс. — Те ще продължат да работят до последната минута.
Дукът подаде още тяга на крилете и регулира твърдостта им за по-отвесно спускане, докато се снижаваше по спирала над комбайна. Поглед наляво и после надясно го увери, че неговият конвой поддържа височина и кръжи над тях.
Пол заразглежда внимателно жълтия облак, който изригваше от клапите на тръбите на комбайна, и устреми поглед към подземната диря на приближаващия се червей.
— Не би ли трябвало вече да ги чуем да викат транспортьора? — запита Халик.
— Те обикновено се свързват с транспортьора на друга честота — отвърна Кайнс.
— Не трябва ли да имат по два транспортьора, които да дежурят около всеки комбайн? — попита дукът. — В тази машина долу трябва да има двадесет и шест човека, да не говорим за стойността на съоръжението.
Кайнс каза:
— Вие не разполагате с достатъчно… — Той млъкна, защото от говорителя прогърмя сърдит глас:
— Някой вижда ли транспортьора? Не ни отговаря.
Писклив продължителен сигнал удави смущенията, после настъпи тишина и се обади първият глас:
— Докладвайте поред на номерата. Край.
— Тук Наблюдателна служба. За последен път видях транспортьора на доста голяма височина — кръжейки, отлетя в северозападна посока. Сега не го виждам. Край.
— Първи наблюдател: Не го виждам. Край.
— Втори наблюдател: Не го виждам. Край.
— Трети наблюдател: Не го виждам. Край.
Тишина.
Дукът погледна надолу. Точно сега сянката на собствения му топтер минаваше над комбайна.
— Само четири наблюдателя, така ли?
— Точно така! — отвърна Кайнс.
— В нашето ято сме пет кораба — заговори дукът. — Нашите кораби са по-големи. Във всеки можем да вместим по още трима души. Всеки един от техните наблюдателни кораби трябва да вземе по двама.
Пол пресметна наум и рече:
— Остават трима.
— Защо не изпращат по два транспортьора с всеки комбайн? — изкрещя дукът.
— Нямате достатъчно допълнителни съоръжения — обясни Кайнс.
— Тогава е още по-наложително да пазим това, което имаме.
— Къде ли е могъл да се дене този транспортьор? — попита Халик.
— Може би е бил принуден да кацне някъде извън зрителното ни поле — отговори Кайнс.
Дукът грабна микрофона и се подвоуми с палец, поставен върху копчето му.
— Как е възможно да изгубят от поглед цял един транспортьор?
— Те не откъсват очи от земята, следят за дирята на приближаването — рече Кайнс.
Дукът натисна копчето и заговори в микрофона.
— Говори вашият дук. Снижаваме се, за да приберем екипажа от Делта АЯКС девет. Заповядвам на всички наблюдателни кораби да изпълнят заповедта. Те ще кацнат откъм изток. Ние — откъм запад. Край. — Той се присегна и избра честотата на собствената си ескадрила, повтори заповедта на въздушния си конвой и после подаде пак микрофона на Кайнс.
Кайнс се върна на работната честота и от говорителя прогърмя нечий глас.
— … кажи-речи, пълен товар подправка! Не можем да го оставим на някакъв си проклет червей! Край.
— По дяволите подправката! — изрева дукът. Той наново грабна микрофона и заговори: — Ние винаги можем да изкопаем друга подправка. В нашите кораби има място за всички ви без трима. Хвърлете жребий или определете както намерите за добре кой ще дойде. Но ще дойдете и това е заповед! — Той тръшна микрофона обратно в шепите на Кайнс и измърмори „Извинете!“, щом Кайнс започна да тръска ударения си пръст.
— Колко време остава? — запита Пол.
— Девет минути — отвърна Кайнс.
Дукът се обади:
— Този кораб е по-мощен от останалите. Ако излетим с включен реактивен двигател и с три четвърти мах на крилете, бихме могли да сместим още един човек.