Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
Арабела кимна и театрално извъртя очи.
Тогава мосю Кристоф предложи примирително:
— Мога да обуча камериерката на нейна светлост как да прави прически на господарката си в класически стил.
— Това е чудесно — зарадва се Арабела. — Беки е много сръчна фризьорка.
Тя се отказа от повече протести и проследи в огледалото как французинът подстригва косата й, как я повдига, завърта и приглажда и какво ли още не. Тъмните кичури скоро покриха пода и Арабела се притесни, че изобщо няма да й остане коса на главата, но Джак, който следеше с внимание работата на фризьора, не направи опит да спре рязането. Ала когато прическата най-сетне се оформи, Арабела забрави тревогата си и кимна възхитено.
— Ето. — Кристоф отстъпи назад и се огледа триумфално. — Камериерката на мадам ще се справя много лесно. Проста, класическа прическа.
По челото и тила падаха ситни къдрички, цялата останала коса беше вдигната на шиньон и вързана с панделка. Фризурата изглеждаше много елегантна и правеше главата на Арабела малка и кръгла.
— Подстрижката допуска различни варианти — обясни фризьорът. — Възможно е къдриците да се спуснат над ушите или…
— О, сигурна съм, че камериерката ми ще измисли и други форми — прекъсна го бързо Арабела, защото той изглеждаше така, сякаш ще развали фризурата и ще започне да показва друг вариант. — Много ми харесва, мосю Кристоф. Много ви благодаря. За днес стига.
Фризьорът се поклони разочаровано и отстъпи настрана. Мадам Селест се покашля и излезе напред.
— Има още нещо, мадам.
Защо не се обърна първо към Джак, изненада се Арабела. Явно и той беше на същото мнение, защото се обърна с интерес към жената.
— Да, мадам…
— Става въпрос за придворния тоалет, ваша светлост. За мен ще бъде чест… — И го погледна с молба и надежда.
— А, да, придворния тоалет… — Джак помисли малко и реши: — Мисля, че няма защо да бързаме. Първо направете новите рокли, после ще мислим.
Двете шивачки се натовариха с топовете плат и се сбогуваха с дълбок поклон.
— Придворен тоалет? — повтори изненадано Арабела. — Аз пък си мислех, че заклетите виги нямат място в кралския двор.
— О, само почакай. Кралица Шарлот ще те приеме в частния си салон — отговори сухо Джак. — Непременно ще поиска да сложи върху теб своя печат за качество… или да те лиши от него — добави глухо и се обърна към последната дама, която седеше сред планина от кутии за шапки. — Дайте да видим какво сте донесли — заповяда той енергично.
Според мен не е редно да крия толкова елегантна прическа под шапка — възрази Арабела и самодоволно приглади къдричките на тила си.
— О, уверявам ви, ваша светлост, че моите шапки ще ви стоят много добре — заяви бързо модистката и отвори първата кутия. — Ето… възхитително творение.
Първата шапка беше огромна като колело на каруца, изработена от коприна и дантела.
— Всемогъщи боже! — извика Арабела. — Нужно ли беше да я украсите с цяла овощна градина? — Попипа една восъчна ябълка и направи гримаса. — Все ми е едно какво мислят хората и дали това е последният писък на модата — аз няма да нося такива шапки. Те са като за Лавиния Олсъп.
Джак избухна в смях. Модистката го изгледа объркано и прибра шапката в кутията.
— Може би ваша светлост ще предпочете този модел? — И показа голяма шапка с широка периферия, украсена с щраусови пера и цветя, която не беше толкова ужасяваща.
— Да, тази е добра — кимна Джак. — Няма да подхожда на сегашната ти фризура, но когато носиш косата си пусната, ще изглежда възхитително на главата ти.
— Мисля, че присъствието ми тук вече не е необходимо — отзова се остро Арабела.
— Може би нейна светлост предпочита по-големи шапки — намеси се бързо модистката, уплашена, че много бързо ще я отпратят. — Ще ви покажа най-новите модели.
В следващата кутия имаше голяма копринена шапка с повдигната периферия, украсена единствено с широка панделка.
— Това е много по-добре — каза Арабела и погледна въпросително Джак, който кимна. — Е, стига толкова. — Изправи се и заяви твърдо: — Две шапки са достатъчни. Благодаря, че ми отделихте време. — И освободи модистката с учтива усмивка.
— Според мен две шапки изобщо не са достатъчни — възрази Джак, развеселен и ядосан едновременно. — Ще ти трябва поне една сламена шапка.
— Много добре, ваша светлост. И аз исках да предложа същото. — Облекчена, жената отвори няколко кутии и им показа сламени шапки с панделки в различни цветове.
Арабела кимна примирено и предостави избора на мъжа си. Джак явно знаеше какво прави. Или поне знаеше точно какво иска. Тя не можеше да си представи, че ще има случай да облече и половината от поръчаните неща. Но ако наистина щеше да предизвика революция с появата си в елегантния свят, тя беше готова да предостави избора на своя съпруг и господар.