Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
— Или туника — предложи усърдно колежката и. — Туника, която се носи над роклята, с три-четвърти дължина.
— Наистина ли стилът е съвсем нов? — попита замислено Арабела.
— Да, ваша светлост. Носят го в някои страни на континента, но в Лондон е последният писък на модата. — Перспективата да бъде една от първите шивачки, която ще наложи новия стил в английската столица, въодушевяваше мадам Селест. Тя продължи да оглежда критично новата клиентка, взе й мярка, определи които аспекти на фигурата й ще бъде добре да подчертае и кои — да прикрие дискретно.
Арабела се взираше с интерес в скицата на Джак и се питаше откъде мъжът й знае толкова много за модата от другата страна на Ламанша и изобщо защо е толкова добре информиран какво се носи в момента. Може би защото самият той много държи да се облича елегантно, помисли си тя и взе решение.
— Е, добре, да започваме. Ще работите ли заедно или не?
— Но, разбира се, ваша светлост — отговори бързо мадам Селест и кимна на колежката си. — Ние с мадам Елизабет винаги сме се разбирали много добре.
Мадам Елизабет се усмихна и кимна въодушевено. Херцогиня Сен Жюл имаше нужда от цял нов гардероб — за това бяха необходими дори повече от две шивачки. Тя извади от джоба си метъра и се поклони.
— Ако ваша светлост разреши…
Арабела с готовност се подложи на процедурата по вземането на мярка. Откровените, макар и тихо произнасяни коментари на двете шивачки я смутиха дълбоко.
— А сега да изберем платовете — каза мадам Селест и се обърна към топовете, нахвърляни по креслата и диваните.
— Само най-фините и най-простите — заяви Джак. — Муселин, коприна, органза, малко тафта. Никакви тежки дамаски или кадифета.
— Но защо? — попита разочаровано Арабела. Отхвърлените от него платове изглеждаха разкошни и бляскави и тя ги предпочиташе.
— В твоя случай роклята трябва да привлече вниманието върху носещата я дама, а не обратното, мила моя — обясни търпеливо той. — Повярвай ми, аз разбирам от тези неща повече от теб.
— Защо в моя случай? — попита упорито Арабела. Разговорът им наистина беше много полезен.
— Вижте, мадам, негова светлост иска да каже, че вашата фигура е достатъчно необикновена и нищо не бива да я конкурира — обясни мадам Елизабет и сложи до лицето й топ кремав муселин на фини сребърни шарки. — Какво ще кажете, ваша светлост?
— Прекрасно — кимна доволно Джак. — Кремаво, златно, слонова кост, бежово, карамел, може би…
— Нейна светлост ще изглежда чудесно в тъмнокафява коприна — намеси се мадам Селест.
Джак отново критично измери жена си и се замисли.
— Точно така, но без друг цвят — заяви накрая.
— Случайно аз харесвам много зеленото — подхвърли Арабела, вече ядосана, че я изключват от обсъждането. Чувстваше се като парцалена кукла, която детето облича и съблича непрекъснато.
— Може би по-късно — промърмори Джак с отсъстващ вид. — Отначало ще се показваш само във вече споменатите цветове и материи.
— Нейна светлост ще направи революция — заяви с гордост мадам Елизабет. — Предвиждам, че всички дами от елегантното общество ще започнат да й подражават.
— Значи са глупави. — Арабела махна пренебрежително. — Цветовете не подхождат на всеки тен.
— Модата създава глупаци — обясни Джак с доста презрителен тон. — Така, а сега ще се посветим на косата. Кристоф! — Той махна заповеднически на дребния мъж в розов копринен костюм, който стоеше безмълвно до прозореца.
— Веднага, ваша светлост. — Мъжът се приближи с бързи крачки. — Моля нейна светлост да заеме мястото си. — Направи поклон пред Арабела и избута кресло без облегалки пред голямото огледало на стената. — Каква прекрасна коса… — Повдигна кестенявите кичури и почти благоговейно ги претегли на ръцете си. — Никаква пудра… в никакъв случай.
Арабела много искаше да го попита дали превзетият му френски акцент е истински, или говори така само за да си придаде авторитет на парижки моден фризьор. По-скоро е истински, реши тя. В Лондон гъмжеше от емигранти, които се мъчеха да оцелеят.
— Малко ще я поорежем — обяви мосю Кристоф и затрака с ножицата. — За класическия стил е необходима къса коса. Държа да заявя, че избраният стил е много подходящ за вас, мадам. Затова трябва да направим класическа прическа.
— Добре, отрежете я — кимна Джак, — но не прекалявайте.
— Не искам да ми режат косата — възпротиви се Арабела. — Освен това Беки се справя много добре с фризурата ми.
— Досегашната ти прическа е подходяща за Кент, но не и за Лондон — заяви решително мъжът й.