Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
— Бил, направи го. По-късно ще измислим нещо.
— Не разбирам какво искаш да направя.
— Просто се съгласи. Сам ще видиш.
— Добре — склони Бил. — Да опитаме.
Той зачака. Нищо не се случваше.
— Добре де, какво става? — попита не след дълго.
И тогава в ума му нахлу раздираща енергия. Всичко наоколо се люшна и затрепери като пометен от ураган мизансцен. После, още преди да е проумял какво става, се случи нещо друго.
Странна работа са неочакваните случки, нали? Появяват се внезапно и изневиделица. Разбира се, когато всичко свърши, е лесно да определим как е станало. В случая Бил успя да забележи бледа сияеща решетка в небето, която блесна за миг и изчезна, спускайки се към хоризонта. Понякога възприятията ни долавят такива почти незабележими сигнали, оставяйки на подсъзнанието да ги анализира. Така е защото главният ни компютърен център е твърде зает. Първо трябва да се грижи да вървим, без да паднем. Ако пък и дъвчем дъвка, трябва да синхронизира движенията на ченето и тези на краката. Нито един компютър досега не е бил в състояние да копира размерите на подобно гигантско усилие. Вероятно защото компютрите не могат да дъвчат дъвка. Виж, за хората това не е никак трудно, стига малко да се поупражняват.
Бил бе обграден от тъмнина. Не тъмнината на празна стая, по-скоро на затворен с цип спален чувал. Тъмнина, в която не усещате празнота. Тъмнина, която се пресяга към ушите ви и заглушава дори слуха, която обвива пръстите и блокира осезанието им.
Тази нулева точка на възприятието е добре позната като точката на несъществуването, към която се стремят всички мистични учения. И друг път, макар и случайно, Бил бе изпадал в това състояние на върховно блаженство, за което мечтаят напразно облечените с шафранови роби аскети. Жалко обаче, че наоколо нямаше никой, който да му съобщи какъв късметлия е. Защото — подобно на много други приятни усещания — върховното блаженство се разпознава като такова едва след като някой ни каже, че го има. В противен случай не е нищо особено.
Бил, разбира се, не знаеше нищо по въпроса. Ето защо не можем да го виним, когато реши да използва внезапното стъмване, за да се наспи хубавичко. По такъв начин пропусна този може би най-трансцендентен миг от своя живот. Е, поне хъркаше много трансцендентално.
Когато се събуди, всичко беше променено.
— Рейнджърът не беше лошо момче — сподели Хам Дуо със своя спътник кукито.
Чюгума отвърна с насмешливо писукане и сумтене, което направо учуди аудиторията. Но тъй като кукитата не смятат, че говорът им е странен или още повече смешен, ще се заемем с директния превод на казаното:
— Зная какво не дава покой — крякаше Чюгума. — Ти има гузна съвест. За пръв път мой разбира, че ти има съвест. Ти позволил Бил да бъде отвлечен от онзи Квинтиформен компютър.
— Той се опитваше да ми открадне Трансформатора! — размаха ядосано пръст Хам.
— И какво от това? Ще вземе друга машинка. Ти голям лайно.
— Разкарай се. Какво като имам още два резервни трансформатора в трюма на кораба, както и роботизирана машина, която е в състояние да ми направи още един, стига да я захраня с достатъчно молибден. Човек трябва да е готов за извънредни случаи.
— Тогава защо не дал на Бил да има един?
— Разкарай се, казах ти. Знаеш ли колко усилия ми костваше да се сдобия с тези?
— Да бе. Големи рушвети с много откраднати пари.
— И кʻво от това? Имам право, нали?
— Сигур. Но нещастен малък рейнджър сега изпържен. Ако не им занесе Трансформатор, ще спукат негов задник.
— Хайде да го забравим, какво ще кажеш, и да се захващаме за работа.
— Мой казва ти голям лайно.
Хам Дуо се завъртя на командното кресло и втренчи поглед в Чюгума.
— Наистина ли искаш да дам един от моите Трансформатори на тоя нещастник?
— Иска.
— Е, добре — склони Дуо. — Този път ще направя както ти настояваш, а следващия ще е както аз искам.
— Това значи какво?
— Искам да търсим гърне със съкровище в яма с хематоди.
Дори да беше вцепенен от ужас, Чюгума се постара да го прикрие и лицето му остана безизразно. Само изгърбените му рамене, докато помагаше на Дуо да обърнат обратно кораба към планетата Цурия, подсказваха какво става в душата му.
11.
Квинтиформеният компютър накара да бъде построен красив храм от бял мрамор, а по стените на храма разпореди да бъдат изрисувани свещени символи, внушаващи ужас и страхопочитание. Той назначи Бил за новия оракул на храма и обяви пред населението, че новият информационен център е готов за експлоатация.
— Но аз не знам нищо — каза Бил.
— Наясно съм — отвърна компютърът. — Затова ще инсталирам директна връзка между главата ти и моята централна информационна база данни, за да получаваш цялата информация, от която се нуждаеш.