Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
— Хайде де, посечи го! — извика Извънземния историк. — Давам ти телепатична команда, която не можеш да пренебрегнеш — довърши тоя глупак!
— Не мога, господарю — отвърна Ханибал. — У него е символът на онова, което владее съществото ми дори повече от теб. Погледни, той държи Алигаторския крак!
— Мътните го взели! — изруга Извънземния историк. — Знаеш ли, ти си прав. Алигаторът е бил свещено божество при картагенците и всички е трябвало да се подчиняват безпрекословно на онзи, който носи крака му. Не съм и помислял, че нещата може да се обърнат така! Но какво да се прави, историята е пълна с изненади.
— Тъй де — съгласи се Бил. Той се изправи, дръпна сабята от ръцете на Ханибал и се приближи към Извънземния историк. — Сега какво ще кажеш? — попита рейнджърът, вдигнал сабята над главата си.
— Още една хубава теория — отвърна Извънземния историк, — провалена от глупава дребна аномалия. Нищо де, драго ми беше да работя с вас. Време е да си вдигам чуковете.
Тъй като все пак бе предвидил подобен развой на събитията, той начерта кръг в прахта, готвейки се да се измъкне бързо и същевременно с така присъщата за действията му елегантност.
Тъкмо когато довършваше кръга, откъм третия огън се надигна една фигура и се приближи към тях.
— Ти какво правиш тук, гнъсните го взели? — попита Бил.
Биха могли да се изтъкнат множество причини, някои от тях не чак толкова убедителни, за да се обясни присъствието на Хам Дуо при третия огън — облечен в кафяв плащ с качулка и високи кожени обувки на продавач на дрънкулки от Афродизия IV. Каквато и да бе истинската сред тях, важното бе, че Хам е тук и се бе приближил тъкмо в нужния момент, за да сграбчи Извънземния историк за яката.
— Пусни ме веднага — нареди Извънземния историк. — Никой няма право да се меси в хода на историята.
— И ти също — посочи Хам. — Този път обаче прекали.
— Какво смяташ да направиш? — попита го внезапно разтревожен Извънземния историк.
— Мисля да те върна обратно в клетката — отвърна Хам. — Нека властите решават как да постъпят с теб.
— Ще ти направя едно предложение, на което не можеш да откажеш — рече Извънземния историк.
Хам се усмихна мрачно.
— Пробвай.
— Какво ще кажеш, ако ти дам Трансформатора?
— Отказвам — каза Хам. — Доброволно ли ще дойдеш, или да накарам кукито да ти попее на ушенце?
— Само не това! — извряска Извънземния историк. — Но помисли, Хам Дуо! Нима ще си позволиш да откажеш Трансформатора, който ще те превърне в господар на пространството и времето?
Хам се замисли.
— Господар на пространството — това ясно. Но какво общо има с времето?
— Трансформаторът може да прави чудеса с времето. Не го ли знаеше?
— Мога да изкарам и без чудеса. Не обичам да се забърквам в религията.
— Не става дума за такива чудеса. Говорех в преносен смисъл. Ще ти покажа — ако бъдеш така добър да ме пуснеш за момент.
— Без номера?
— Без номера.
Хам пусна яката. Извънземния историк бръкна в кесията, която носеше отляво на колана, извади отвътре едър предмет с метален блясък, в който Бил разпозна Трансформатора.
— Здрасти, Трансформаторе! — подхвърли Бил.
— Здрасти, Бил, отдавна не сме се виждали.
— Млъквай! — скастри го Извънземния историк и плесна Трансформатора по металната кутия. — Той не е на наша страна. Не говори с него.
— А ти не ми нареждай — сопна се Трансформаторът и в гласа му се долови стаена заплаха.
Извънземния историк въздъхна.
— Някой пак е бърникал из командните програми. Едва ли си ти, Хам. Може да си храбър и хубав, но когато са раздавали мозъци, ти си се навел да си човъркаш пръстите. Не, тук някой играе хитри игрички. Мисля, че е дошло време, който и да е той, да излезе напред и да се представи.
— Или тя — обади се един глас от мрака отвъд светлината на огъня.
— Илирия! — извика Бил.
Фигурата, която пристъпи в осветения кръг, бе стройна и примамливо изваяна като истинска победителка в звезден конкурс по красота. Това беше Илирия от планетата Ройо, едрогърдеста и дългобедреста русалка, сякаш излязла от мечтите на истинския ценител на женската хубост. Очите й бяха виолетовосини, а блузката и възкъсата пола — почти прозрачни за трепкащите светлини на огъня.
— Бил — заговори тя, — много гадно постъпи, като ме заряза на онази планета. Всъщност изглежда те подцених — оказа се, че ти не си падаш само по удоволствията. Прав си, мили, в този живот има и сериозни неща.