Дворът на хилядата слънца
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дворът на хилядата слънца». Краткое содержание книги:
Но още в първите три месеца на Първичен свят най-опасните оръжия, на които Стен се натъква, се оказват изкусните лъжи на дворцовите политици. Мястото изглежда неподходящо за честен боец. После бомба превръща един космически пристанищен бар и трима непознати в скрап и добре омесен хамбургер. Заключенията казват „заговор“ и сочат право в имперския персонал.
Само бързата — и кървава — работа на Стен, Алекс Килгър и една желязна детективка ще опазят империята цяла и Вечния император — жив.
Стен вече беше пъхнал фиша в слота на настолния екран и слушаше Хайнис с половин ухо.
— Изритан. Без затвор… трябвало да го духнат… няма данни за работа…
Той изключи екрана и се обърна към Лайза.
— Няма данни — повтори тя. — Но ние го намерихме. Не е на Първичен.
— А къде?
— В една малка скришна дупка, планетата Кулак. — И му подаде друг фиш.
— Как го намери толкова бързо?
— След като ми изтъкна, че доктор Кнокс изглежда малко егоцентричен, се зачудих дали не е също така достатъчно тъп, за да продължи кариерата си, вместо да изчезне като гласоподавател. Сега новото му име е Уилям Блок, лекар на договор на Кулак.
Стен напъха новия фиш, изчете диагонално общото описание и пребледня през няколко оттенъка на бялото. Кулак беше малък планетоид с отровна атмосфера и убийствена околна среда. Местоположението му беше приблизително между Края на галактиката и Никъде. Единственият му интересен белег бяха кристалинните метали на планетата, живеещи собствен живот — растяха като растения. Един от тези метали беше невероятно лек и в същото време много по-здрав от всеки метал, познат на Империята. Химическите му свойства и описание бяха включени във фиша.
Но Стен беше твърде добре запознат с това вещество — тъкмо от него беше „изградил“ ножа, скрит в ръката му, още на Вулкан, в „Адския свят“ — наказателния сектор за робите работници на Вулкан. Работната зона — Зона 35 — беше дублирала съвсем точно средата на Кулак чак до стопроцентовата смъртност на осъдените там работници.
А сега от него се искаше да се върне в „Зона 35“. Никога в живота си не бе изпитвал по-голям ужас.
Стен накара разбушувалия си стомах да млъкне и продължи да сканира. След откриването на планетоида Кулак бе изоставен от открилата го компания, но години по-късно беше преоткрит от независими миньори, корави мъже и жени, доброволно решили да натресат поселението си на Кулак. Тъй като Кулак не се смяташе за луксозно място за работа, техният кооператив с охота бе прегърнал възможността да се сдобие с истински професионален лекар, особено такъв, който е готов да подпише договор за две И-години. Тъй като много от самите миньори бяха избягали от имперското правосъдие, никой не се интересуваше особено какво е направил този доктор „Блок“ — Харс Стинбърн. На Кулак имперската измяна беше приравнена с неплащането на детска издръжка.
Стен коригира физиономията си и издърпа фиша.
— Да, чувал съм за Кулак.
— Уговорила съм тактически кораб. Чака ви. Направлението е утвърдено даже за пилота. И поръчах подходящи за средата костюми.
Никой от отговорите, които моментално хрумнаха на Стен, не изглеждаше подходящ… и точно тогава Килгър нахлу през вратата. Размахваше ядосано един фиш.
— Млади Стен — каза той. — Да знаеш само къде се опитва да ни прати сега онова гламаво моме.
— Знам.
— Извинете, лейтенантке. Ни ви видях отпърво.
— Няма нищо, сержант. Вашият безстрашен командир не изглежда по-щастлив от вас.
— Стен, трябва ли да го правим т’ва? Не можем ли да пратим едно батальонче гвардейци да измъкнат оня пор?
— И да побегне отново ли?
— Ех, момко. Да. Прав си. Не съвсем, ама си прав. Е, и къде ни води т’ва?
— Изглежда — отвърна сухо Стен, — че право в селенията отвъдни.
— Не си прави майтап с това как говоря — каза Алекс. — Да не кажа на мама.
Стен отново се зае с прибирането на багажа.
Глава 32
Джил Шерман беше единственият закон на Кулак. Беше избрана от кулакския кооператив, за да осигури някакво подобие на ред в еднокуполното селище, представляващо единствения дом и база за миньорите. Беше поне толкова зла, колкото всеки от миньорите, общо взето, по-умна от миньорите, и отношението й към прилагането на закона беше „остави всеки да прави каквото си иска“. Имаше само три правила: никакви оръжия, които могат да сринат купола, никакви шашми в хазарта и всеки миньор честно да си отчита кристалите.
Шерман беше намерила за целесъобразно да приеме договора като единствения закон на Кулак, след като предишното й назначение бе приключило донякъде ефектно. Беше заместник-шеф на полицията на една планета, разкъсвана от непрестанни вълнения — разбираемо, след като въпросният свят беше изцяло съставен от малцинства, всяко от което слагаше крака си на шията на по-малко щастливите, след като вземеше властта. В един момент Шерман реши, че се е нагледала на достатъчно вълнения, и хвърли една миниядрена. Експлозията не само издуха от властта управляващата в момента партия, но отпрати и самата Шерман малко пред цяла вълна от обвинения — в убийство, в злоупотреба със служебното положение и в опит за геноцид.