Дворът на хилядата слънца
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дворът на хилядата слънца». Краткое содержание книги:
Но още в първите три месеца на Първичен свят най-опасните оръжия, на които Стен се натъква, се оказват изкусните лъжи на дворцовите политици. Мястото изглежда неподходящо за честен боец. После бомба превръща един космически пристанищен бар и трима непознати в скрап и добре омесен хамбургер. Заключенията казват „заговор“ и сочат право в имперския персонал.
Само бързата — и кървава — работа на Стен, Алекс Килгър и една желязна детективка ще опазят империята цяла и Вечния император — жив.
Родителите му не проявиха никакво разбиране — но и никакво несъгласие — с желанието на сина си да замине; и така Кай Хаконе се оказа назначен като лейтенант, командващ сондажен съд в началото на Войните на Мьолер.
Беше взел присърце всички уроци в Академията и искрено се стараеше да ръководи, да вдъхновява и да бъде авторитарният приятел на тридесет и осемте души екипаж на малкия кораб. Но корабът беше взет за близка поддръжка на десанта на Сарагоса. Същия ден загинаха екипажите на пет имперски бойни транспортьора, заедно с повечето бойци от Седми гвардейски дивизион. Сред единия милион мъртъвци, избълвани в смазващия дробовете космос или падащи цяла вечност върху твърдата скалиста планета, бяха и мъжете и жените от кораба на Хаконе.
Неговият сондажен кораб беше загинал бавно, накълцан на лентички от ракетни заряди, близкообхватни лазери и накрая от зенитните оръдия. Лейтенант Кай Хаконе беше единственият оцелял. Бяха го изровили от развалините на кораба и бавно сглобиха отново психиката му.
След поражението във Войните на Мьолер Императорът сметна, че е съвсем уместно ако някой на имперска служба иска да се маха, да се маха. Кай Хаконе се оказа млад цивилен, с повече от прилична кредитна компенсация на сметка, без желание да се връща на родния си свят и с вонята на смърт в ноздрите си.
Тази воня го беше довела до сегашната му кариера на писател.
Първата му видеокнига — повест, описваща една касапница около нарушенията на правата за свободен транзит — хвърли бомбата. Втората му книга, трезв анализ на Войните на Мьолер, се превърна в бестселър, след като бе публикувана десет години след края на войната, в най-подходящия момент за ревизиране на оценките. Оттогава трудовете на Хаконе — всичките мрачни, всички обагрени от миризмата на смъртта — се приемаха като творби на голям майстор.
Шестата му книга, връщане към документалистиката, трезво анализираше провала в битката за Сарагоса. Той възприемаше скандалната гледна точка, че младият полеви адмирал е бил изкупителната грешка за гафовете на Императора. Трудът, разбира се, беше написан с внимателно подбрани изрази, за да се избегне всякакво подобие с политическа клевета.
Но това доведе до поредния обрат. Това беше причината той да седи сега в богаташкия клуб, да мирише живота на богатите особи и да се чувства като призрак на пиршеството. Хаконе потисна тази мисъл, точно както потисна вечното си чудене какво ли щеше да се случи с Кай Хаконе, ако битката за Сарагоса се бе оказала имперски триумф.
Той почука с нокти по масата за внимание и залата се смълча.
Отново огледа петдесетимата мъже в помещението. Ако беше малко по-умен, сигурно щеше да се замисли защо никой от присъстващите бивши военни няма по-висок ранг от една звезда, защо всички индустриалци са хора, наследили своя бизнес от предците си, и защо присъстващите предприемачи са точно тези, които печелят от най-съмнителните сделки. Но в естеството на всеки заговор лежи принципът да не се задават излишни въпроси.
— Господа — започна той с тих глас, в пълно противоречие с мечешката му фигура. — Преди да започнем позволете да ви уверя, че това помещение е защитено против всякакви електронни устройства за подслушване и всякакви камери. Можем да говорим съвсем свободно.
Един от мъжете стана. Хаконе го идентифицира като Соу Тойър — човек, увеличил богатствата си, снабдявайки гвардията с униформи.
— Времето изтече, сеньор Хаконе — обвиняващо каза той. — Ние — смятам, че говоря от името на всички тук — проявихме повече от щедрост. Очаквахме… да се случи нещо след Деня на империята. Както обещахте. Но, с което не искам да настоявам за някакви тайни, не се случи нищо. Най-малкото нищо, което да забележим. Ако не бях толкова ангажиран, сигурно щях да попитам да не би кредитите ми да са изсипани в някоя черна дупка.
— Точно това е целта на срещата — отговори Хаконе. — Да ви уведомя какво е станало.
Хаконе не можеше да навлиза в подробности. Че опитът Императорът да бъде отвлечен се е издънил. Че убиецът е успял да напусне Първичен свят. Че неговият възложител и техен оперативен доктор, Харс Стинбърн — „доктор Кнокс“ — е изчезнал. Но че, доколкото знаеше Хаконе, развързаните краища на този заговор или са очистени — например убийството на такт-шефа Крюгер, — или сами са се отрязали. Но той знаеше, че тайната на успеха е в това никога да не се безпокоят с дребни проблеми тези, които дават парите.