Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Реджина трябваше да го смушка няколко пъти, за да й обърне внимание. Когато Джереми най-накрая го направи, се запъна като магаре на мост и каза:
— Тя няма да излезе от тук в този вид!
— И какво й е на вида? Трябва да ти кажа, че…
— Тя е прекалено красива и ти дяволски добре го знаеш, Реджи!
Тя се опули насреща му.
— Нали това е целта, малоумнико?
— Но не и така. Не съм очаквал да изглежда чак така. Тя ще се превърне в сензацията на сезона. Всички в целия проклет град ще започнат да говорят само за нея. Тя остава тук и точка по въпроса.
Реджина взе да цъка вбесена.
— Ти си стой вкъщи! Тя отива на бала. Като се замисля, ти не ни трябваш. Мога да пусна слуха много лесно и без да присъстваш. Но тя трябва да е там. Никой няма да повярва, ако не я види с очите си.
— Ти явно не ме слушаш, Реджи.
— Не, ти не ме слушаш! Нещата вече не зависят от теб. Ще те спася, независимо от опитите ти да ми попречиш. Хайде, Дани! Каретата ни чака.
Джереми ги последва веднага, разбира се. И не спря да се противопоставя през цялото време докато стигнаха дома на Ейтчисън, който, слава Богу, не беше толкова далеч. Балът беше организиран в едно от именията в близост до първата къща на семейство Малори, която Дани бе открила.
Реджина вече не го слушаше, защото се беше ядосала здравата. Дани също. Беше разочарована, че той вдига такъв шум и не разбираше много добре защо го прави. Че беше твърде красива? Щяла да създаде голяма суматоха заради това? Не беше ли това целта, да оборят лъжливите слухове, които Емили Баскъм разпространяваше.
Пътуването в каретата с Джереми я върна към спомените за последния път когато бяха в една карета. Джереми май се досети какво мисли като видя изражението й, защото прошепна.
— Доста по-различно е от последния път, когато пътувахме заедно, а? Знам колко си добра в това да скачаш от каретите в движение. Защо не опиташ и сега? Аз няма да възразя.
Тя изсумтя като го чу. Мъжът беше решил да развали всичко с лошото си настроение и ужасните си предсказания за това, което щеше да се случи тази нощ.
Но като си припомни обстоятелствата от онази другата нощ, тя му прошепна в отговор:
— Мислиш ли, че той ще е там?
Без да пита за кого говори тя, той отговори, свивайки рамене:
— Няма значение, дори и да е така. Само слугата му може да те познае. Той не те е виждал.
Реджина спря Джереми още веднъж, точно преди да влязат в имението на Ейтчисън. Забучи пръст в гърдите му и изръмжа:
— Ако не спреш да предвещаваш всички ужаси на света, повече няма да ти проговоря!
— Обещаваш ли? — отвърна той.
Тя се направи, че не го е чула и добави:
— И ако възнамеряваш да влезеш вътре с нас, опитай да се държиш подобаващо и да накараш всички да повярват, че си запленен и омагьосан. Иначе целият този фарс няма да има никакъв смисъл. Сега, бързо се вземи в ръце, Джереми! Представлението започва.
Ето че настъпи мига и мрачни предчувствия обзеха Дани. Реджина й беше напълнила главата с хиляди наставления какво трябва или не трябва да прави докато преправяха роклята й, но сега всичките излетяха от ума й. Просто онемя, като видя изискания бал, който беше в разгара си. Светлините, цветовете, най-великолепните рокли и вихъра на танците в салона. Тя никога не беше виждала такова нещо през живота си.
Сигурно беше зинала с отворена уста, защото Джереми изсъска в ухото и:
— Спри да гледаш все едно никога не си виждала нещо такова. Тази вечер си от висшето общество и се предполага, че непрекъснато присъстваш на такива събирания.
— Да, но аз… — тя се закашля и продължи, — не съм присъствала на много такива събития, откакто съм завършила училище.
— И това ли го измисли Реджи?
Тя се изчерви.
— Да, и още много неща.
— И защо? — изръмжа той. — Нали въобще няма да говориш?
Дани сви рамене.
— Предполагам, че се страхува да не се объркам поне един-два пъти.
— Или три-четири. Господи, не трябваше да правим това! Сигурно съм си изгубил ума. Няма друго обяснение, че се съгласих с всичко. Ти си виновна, да знаеш!
Тя се извъртя рязко към него, чудейки се как е възможно да обвини нея за всичко.
— И що тъй, приятел?
— Искам те толкова много, че вече не мога да мисля ясно.
Устата на Дани отново увисна, придружена от ярко изчервяване. Коленете й се подкосиха. Усещаше се замаяна от представата, която изплува в съзнанието й, как двамата се въртят из салона във вихрен танц, чисто голи…
Защо трябваше да й говори такива неща? Да я кара да се разтапя вътрешно? И то точно сега, когато беше изложена на погледите на половината висше общество.
Реджина се приближи и прошепна: