Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
На вратата се почука и той отвори ядосано очи.
— По дяволите, кой се е разтропал! — извика нервно, навъси се, но добави, вече с обичаен тон: — Влез, като си вече тук!
Джордж влезе с табла в ръка. Носеше гарафа бренди и чаша. Пристъпваше внимателно на пръсти. Хвърли на Хедър бърз поглед, за да разбере по лицето й какво е положението. Реши, че тя успешно е устояла на бурята.
Подаде на капитана си пълната чаша и побърза да излезе.
Брандон изпи чашата на един дъх и пак облегна уморено глава на ръба на ваната. Вече усещаше благотворното стоплящо въздействие на алкохола. Хедър приготви хавлията и подреди дрехите му, после се приближи към ваната, за да му помогне. Стоя известно време неподвижно със сапуна и гъбата в ръка. Брандон беше плувнал в пот. Сякаш всичкият алкохол, който бе излял в себе си предишната вечер, излизаше сега през порите му. Лежеше със затворени очи в горещата вода, сложил ръце на ръба и изглеждаше почти доволен. Тя изпита изведнъж желанието да прекъсне това блажено състояние и изтърва сапуна и гъбата във водата. Високите пръски го накараха да отвори стреснато очи. Погледна я смаяно. По брадата му се стичаха вадички, но той не я бършеше. Хедър изведнъж се уплаши, обърна се и се престори, че разтребва. Имаше неприятното чувство, че той следи всяко нейно движение. Когато след малко отново се приближи към ваната с намерението да му помогне и посегна към сапуна, той загуби самообладание:
— Изчезвай, жено проклета! — изкрещя той. — Махай ми се от очите. Ще се изкъпя и сам. Не понасям да ме обикалят на пръсти. И хич не ми е изтрябвала помощта ти.
Хедър изтърва уплашено сапуна и изтича към вратата. Когато я отвори, той попита язвително:
— А къде смяташ да вървиш в този вид, ако мога да зная?
Беше съвсем забравила, че роклята й е откопчана на гърба. Вирна предизвикателно малкото си носле:
— Ще сляза долу и ще помоля Джордж да ме закопчае! — отвърна предизвикателно. И се измъкна през вратата, без да дочака отговора му. Чу го как крещи и ругае, сигурен признак, че никак не е съгласен с държанието й. За нейно щастие една от слугините тъкмо се качваше по стълбата и Хедър я помоли да я закопчае.
Беше неделя и в страноприемницата беше по-спокойно от обикновено, просторната кръчма беше почти празна. Хедър си поръча чай и седна на запазената за тях маса, размени няколко любезни приказки с кръчмарката. Брандон слезе след малко и седна до нея. Мърмореше мрачно пред себе си, докато им сервираха закуската. Чак когато келнерката се отдалечи, той отвори уста, за да се закани на Хедър:
— Ако не искаш да те сложа на коляно и да ти насиня розовото дупе, бихте ти препоръчал най-сериозно да премисляш какво вършиш.
Тя го погледна спокойно със самата невинност в небесносиния поглед:
— Какво ли би могло да те накара, скъпи мъжо, да набиеш бременната си жена?
Той вирна брадичка.
— Хедър — изрече бавно, като едва се владееше, — не ме дразни, не съм в добро настроение!
Хедър преглътна и се залови за закуската си. Трепкащият мускул на бузата му беше достатъчно строго предупреждение. Отново беше загубила кураж. Когато си легнаха вечерта, Брандон забеляза скъсаната нощница, която висеше на закачалката. Той я докосна леко и свъси чело, като видя, че Хедър си ляга с обичайната нощница. Духна свещта, съблече се на тъмно и сега лежеше, потънал в мислите си. Когато я усети да се размърдва, погледна към нея. Беше му обърнала гръб и се беше дръпнала колкото може повече. Беше се завила презглава, сякаш търсеше в одеялото защита от него. И той й обърна, ядосано, гръб. Сигурен, че на нея нищо й няма и само той не може да се отпусне. Реши, че между тях не е имало нищо. Бил е толкова пиян, че при най-добро желание не можеше да си спомни какво е ставало тук миналата нощ.
На другата заран Брандон вдигна в тъмни зори жена си от леглото, без да обръща внимание на протестите й.
— Побързай, няма време за губене! Трябва да докараме тази сутрин „Бързоходен“ в пристанището и се налага да съм рано-рано на дока.
Той й помогна да се облече, облече се и той с мълниеносна бързина. После изтича надолу по стълбата, като влачеше Хедър след себе си. Закусиха на две, на три. Хедър полагаше всички усилия да потисне прозявките си. Най-сетне Брандон излезе и се прибра чак вечерта. Както и друг път се съблече на тъмно и легна до нея, като внимаваше да не я събуди. Следващите дни си приличаха като близнаци. Като се изключат още тъмните утринни часове, когато закусваха заедно, почти не си приказваха. Докато го нямаше, Хедър си стоеше в стаята и убиваше времето както можеше. Обикновено обядваше горе, само когато кръчмата биваше празна, слизаше долу и се хранеше там, на запазената маса, под почтителните погледи на охраняващия я Джордж.