Пламъкът и цветето
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андреа Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъкът и цветето». Краткое содержание книги:
Изумително красивата и темпераментна Хедър Саимънс живее след смъртта на баща си в унизителна бедност. Не е чудно, че търси каквато и да е възможност да отиде в Лондон, където смята че ще намери по-добър живот. Един далечен роднина на леля и я подмамва с обещанието да я настани като възпитателна в девически пансион. Но още първата вечер Хедър разбира каква е мръсната игра на „благодетеля“.
Подгонена от панически страх, Хедър е принудена да бяга и да води полудиво съществуване. Щастието й се усмихва едва когато среща Брандон Бърмингам капитан на голям кораб и богат плантатор от дълбокия юг на Америка. Между нея и този забележителен мъж, съчетаващ сила и нежност, се поражда любов, която устоява на всички превратности на съдбата.
— Госпожо, какво търсите по това време тук?
— Мога ли да ви помоля да дойдете с мене, Джордж — каза тя тихо — на капитана не му е добре, трябва ми помощ, за да го сложа да си легне.
Той свъси въпросително чело, но отговори с готовност и без дълги колебания:
— То се знае, госпожо, веднага идвам.
Хедър се върна в стаята и малко по-късно дойде Джордж, вече напълно облечен. Видя Брандон проснат по корем и с разперени ръце върху леглото и с мъка прикри изненадата си.
— О, капитанът трябва малко нещо да е прекалил — каза съчувствено. После погледна колебливо господарката си. — Уверявам ви, госпожо, никога не го прави. Не, наистина…
Тя не отговори и се залови да му сваля обувките. Джордж я следеше с поглед и зърна скъсаната нощница на пода до леглото. Без да се колебае повече, помогна на Хедър да съблече Брандон. На тази процедура капитанът реагираше само от време на време с измърморване или дълбока въздишка. Не се събуди нито за миг, толкова беше пиян. Двамата го събличаха, докато остана по долни гащи. Хедър погледна нерешително Джордж и двамата се съгласиха мълчаливо да му оставят тази част от облеклото. После го завиха с одеяло и Джордж тръгна на пръсти към вратата. Там се обърна още веднъж:
— Сигурно ще дойде на себе си чак следобед, мадам — обясни й той. — Та ще донеса още една възглавница, за да лежи малко по-нависоко.
Хедър заключи вратата подире му, свали наметалото и го окачи. После взе своето одеяло, зави се в него и седна в широкото кресло, подви крака и се залови да бродира, за да се поразсее.
Постепенно се оправи от шока, който й причини появата на пияния Брандон. Сега я обзе гняв. Прокарваше припряно иглата през плата.
Той се мотае из улиците да си търси продажни жени, а като не си намери подходяща, пристига пиян и се мъчи да ме превърне в своя курва — мислеше си с горчивина.
Иглата й хвърчеше стремително. Поглеждаше с отвращение към мъжа си, който се беше излегнал върху възглавниците и спеше със здравия сън на невинно дете. Това само засили яда й. Първо обикаля съмнителните квартали около пристанището, а после идва при мен и ме ругае като последна уличница, която, видите ли, искала да го прелъсти! Ругае всички девственици на този свят, а съвсем доскоро невинността ми много му допадаше.
Неспособна да продължи спокойно да седи, захвърли гергефа на пода, скочи и се заразхожда нервно из стаята. За каква ме мисли? Или си въобразява, че ще чакам смирено да щракне с пръсти, за да скоча в същия миг като услужлива проститутка в леглото му? С няколко бързи крачки се приближи към кревата и погледна спящия. — Отвратителен тип! — изрече тихо — наистина ли нищо не разбираш? Аз съм жена и единственото си притежание, своята девственост исках да опазя за мъжа, когото доброволно бих избрала, а ти ми я взе. Аз съм живо същество със сърце в гърдите и с искрица гордост, която няма да допусна да ми отнемеш.
Тя изстена тихо, обърна се и се върна при креслото. Загърна се отново в одеялото и седна, свила крака. Дълго седя замислена. Наблюдаваше красивото му лице и лека усмивка се появи на устните й. Каквото и да се бе случило и да се случеше занапред, трябваше да признае — той е рядко хубав мъж.
Беше вече десет часа, когато тя се събуди в креслото си. Брандон продължаваше дълбоко да спи и тя стана тихо, за да се облече. Джордж й донесе закуската. После се залови отново за бродерията си в очакване мъжът й да се събуди. Но чак следобед откъм леглото се чу мъчително пъшкане. Наведена над гергефа, тя наблюдаваше с крайчеца на очите как Брандон бавно се надига. Опря глава на двете си ръце и издаде болезнен стон. После видя Хедър седнала в креслото и се опита да стане и да запази равновесие.
— Подай ми дрехите! — каза той недружелюбно.
Тя остави гергефа и му подаде дрехите. Той я гледаше ядосано как стои пред него с дрехите в ръце. Отклони неприязнено предложението й да му помогне, облече се бързо и веднага тръгна към вратата.
— Погрижи се, докато се върна, банята ми да е готова — извика й през рамо — и да е много гореща, ако не искаш да побеснея от яд.
Блъсна силно вратата след себе си, а тя не можа да подтисне злорадия си смях. Последиците от преливането явно не му минаваха безнаказано. Въпреки това побърза да изпълни желанията му, защото вече знаеше, че в подобна ситуация по-умно е да не го дразни. Когато се върна, беше още блед, но стъпката му беше сигурна и походката изправена. Съблече се и натика, без да я поглежда, дрехите си в ръцете й. После стъпи внимателно във вдигащата пара вода. Облегна се с дълбока въздишка и дълго мълча със затворени очи опрял глава на месинговия ръб.