Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Откъм него не се долавяха никакви признаци на живот.
Няколко портални крана от черна стомана стояха неподвижно върху релсите, свързващи края на Х-трасето и едно голямо езеро в другия край на пещерата.
Синьо-зелената вода блестеше на светлината. Самото езеро продължаваше в западна посока и Скофийлд предположи, че е свързано с езерото Пауъл. Към бетонните кнехтове бяха привързани три обикновени лодки и два странни пясъчножълти скутера.
Още едно нещо направи впечатление на Скофийлд.
Огромният подземен док беше абсолютно безлюден.
Пуст.
Скофийлд предпазливо излезе от тунела и се качи върху платформата между двата релсови пътя.
И го видя.
В другия край на платформата, до езерото.
Приличаше на някаква странна, висока около метър и половина пирамида от жълти четирийсетлитрови варели и пред тях един нисък и широк контейнер „Самсонайт“ — черен, солиден, свръхмодерен. С отворен капак.
Скофийлд се приближи и забеляза някакви надписи по жълтите варели.
— Ох, по дяволите…
AFX–708: ВЗРИВНИ ПЪЛНИТЕЛИ.
AFX–708 беше мощен епоксиден експлозив, използван в прословутите бомби BLU–109, които бяха направили на дреб бункерите на Саддам Хюсеин по време на Войната в Залива. Свръхтвърдите носове на 109-ите пробиваха бетонните стени на бункера, след което AFX–708 главата се взривяваше — с невъобразима мощ — и попиляваше бункера отвътре.
Книгата, Мозъчко и Хърби също се бяха качили на платформата. Скофийлд погледна в отворения контейнер „Самсонайт“ пред пирамидата от варели с AFX.
И пред погледа му попадна брояч на таймер.
00:19
00:18
00:17
— Майчице… — изпъшка Скофийлд, след което се обърна към другите. — Бягайте!
След седемнадесет секунди мощната експлозия разтърси подземната пещера.
Варелите се превърнаха в ослепителнобяло огнено кълбо. Пещерата се пропука и най-близката до взрива стена се разпадна на прах. Влакът на Гюнтер Бота буквално се изпари във въздуха.
Скофийлд не видя всичко това.
Защото когато бомбата избухна, той и останалите вече не бяха в подземието.
Бяха извън него.
ЧЕТВЪРТА КОНФРОНТАЦИЯ
3 юли, 09:12
Жегата ги удари като от леярска пещ.
Изпепеляваща пустинна жега.
Вездесъща жега. Нажежен въздух. Нажежени скали. Изгаряща кожата. Обгръщаща. В пълен контраст с подземния хлад на Обект 7 и Х-релсовия тунел.
Тук властваше пустинното слънце.
Шейн Скофийлд се носеше по тесния каньон, седнал пред руля на стария, но неподозирано бърз скутер.
Зад него в моторницата седеше Книгата, а Мозъчко и Хърби ги следваха в друг подобен скутер.
Формално погледнато скутерът на Скофийлд се наричаше РПС–2 — Речен патрулен скутер двуместен, но по-популярното му име беше „Двойната чушка“ — малък скутер, построен от корабостроителниците „Локхийд“ за нуждите на американските ВМС. Конструкцията на чушката беше уникална и представляваше нещо подобно катамаран от две издължени лодки, съединени с помощта на тънка двуметрова греда. Тъй като и двете части на този катамаран разполагаха с по един мощен турбодвигател „Ямаха“ от двеста конски сили, чушката беше изключително бърз — и изключително стабилен плавателен съд.
Скутерът на Скофийлд беше боядисан в пустинни камуфлажни цветове — безформени кафяви петна на жълт фон — и се носеше с невероятна скорост, оставяйки след себе си двойка триметрови следи от пяна. Скофийлд седеше в лявата част на чушката и я управляваше, а Книгата държеше в готовност монтираната вдясно от носа 7,62-милиметрова картечница.
Слънцето напипаше жестоко.
Беше четиридесет градуса на сянка.
— Как сте, момчета? — попита Скофийлд в микрофона на китката си и погледна скутера отзад — там караше Мозъчко, а Хърби стоеше зад картечницата.
— Аз съм добре, но нашият учен май хвана морска болест — отвърна Мозъчко.
Бяха се насочили южно по широкия шест метра каньон, който отвеждаше към езерото Пауъл.
Всъщност езерото в пещерата свършваше при една майсторски маскирана като скала стоманена врата, която похитителите бяха оставили отворена.
Скофийлд и спътниците му се бяха измъкнали от пещерата части от секундата преди чудовищната експлозия да превърне каменната стена в купчина чакъл.
Двата скутера навлязоха в широкия завой на каньона.
Погледнат отгоре, каньонът приличаше на състезателна мотописта с безкрайни плавни и остри, дори 180-градусови завои.
Това не беше чак такъв проблем.