Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Във всеки случай езерото Пауъл и деветдесет и трите му именувани и Бог знае колко безименни дефилета се превърна в средище на водния туризъм. Но времената се меняха и туризмът беше залинял. Сега никой не набраздяваше сините води и призрачните отвесни стени на каньоните се издигаха над гладката им повърхност.
— Този тунел свършва в една подземна станция близо до езерото — каза Хърби. — Построен е с две цели. Първата е била да се запази в пълна тайна строежът на Обекти 7 и 8. Материалите са били доставяни с баржи по езерото, след което са били превозвани под земята на шестдесет и пет километра до обектите. Тунелът все още се използва като сервизен вход за доставка на провизии и затворници.
— Добре — каза Скофийлд. — А втората причина?
— Да служи като авариен изход.
Скофийлд впери поглед в тунела.
Релсите се изнизваха под влака — и над него — с невероятна скорост. Широкият правоъгълен тунел отпред представляваше само мрак.
Някакъв шум го накара да се обърне с пистолет в ръка.
Мозъчко замръзна на място с вдигнати ръце на вратата на кабината.
— Ей, ей, по-полека! Аз съм!
Скофийлд свали пистолета.
— Следващия път чукай, ако обичаш.
— Повече от сигурно е, че ще почукам, шефе. — Мозъчко се отпусна в резервната седалка.
— Къде беше?
— В задната част на втората мотриса. Не успях да изляза с другите, когато метнаха трите гранати. Скрих се в багажното отделение.
— Е, радвам се, че си с нас. Помощта ти няма да ни е излишна. — Той се обърна към Хърби. — Можем ли да регистрираме положението на другите влакове по системата?
— Мисля, че можем. Чакай малко…
Той натисна някакви бутони върху пулта за управление. Компютърният монитор на таблото светна и след секунди изобрази схема на Х-релсовата система.
Скофийлд огледа извития път от Обект 7 до езерото. Видя и двете мигащи червени точки, които пълзяха към него.
— Точките са влакове — каза Хърби. — По-близката до Обект 7 сме ние. Другият влак трябва да е потеглил десет минути преди нас.
Скофийлд се вгледа в първата мигаща точка, която пристигна при товарните докове и спря.
— Е, Хърби, имаме още малко време, така че можеш да ми разкажеш за този Бота. Кой е той?
В мига, когато гранатата в ръката на Елвис се взриви, Гант, Майката и Джулиет се втурнаха с автомати в ръце към пожарната стълба, прикривайки президента.
Циклонитовата граната ликвидира моментално петима командоси. Окървавените им крайници се разхвърчаха по релсите и от двете страни на централната платформа.
Другите петима бяха оцелели, защото в момента на взрива бяха по-далеч от тялото на Елвис. Но ударната вълна ги беше повалила и сега те търсеха прикритие от ожесточената стрелба на Гант и Майката зад пилоните и в каналите на релсовите пътища.
Към пожарното стълбище.
Гант поведе президента по стълбите. Майката, Джулиет, Шомпола и Тейт я следваха.
Групата стигна до ниво 5.
Гант посегна към дръжката на вратата — и я отдръпна рязко.
От рамката на вратата се процеждаха ручейчета вода. Онези, които струяха през гумените уплътнения на прага, бяха най-силни. В средата налягането намаляваше, а от горната част на вратата не се процеждаше никаква вода.
Водата зад огнеупорната врата, която очевидно стигаше до средата на човешки ръст, само чакаше някой да отвори.
И тогава Гант долови най-ужасяващите звуци, които беше чувала. Страшни — изпълнени с болка и отчаяние. Писъци на животни в капан…
— О, не!… Мечките — каза Джулиет. — Май не трябва да влизаме тук.
— Съгласна съм — каза Гант.
Втурнаха се отново нагоре по стълбите и стигнаха до ниво 4. Гант провери карантинната зона зад вратата и махна на останалите да я последват.
Шестимата влязоха задъхани от умора.
— Здравейте отново — прогърмя някакъв глас над главите им.
Всички подскочиха. Гант вдигна пистолета си към гласа и откри, че го е насочила към редицата телевизори под тавана.
Оттам се хилеше физиономията на Цезар.
— Народе на Америка. Часът е 9:04. Време е да ви информирам.
Докладът му преливаше от самодоволство.
— … и вашите тъпи и некадърни морски пехотинци още не са причинили никакви загуби на хората ми. Не правят нищо освен да бягат. Всъщност Негово величество е бил видян за последно да прави опит за измъкване през едно от най-дълбоките нива на това съоръжение. Току-що ме информираха, че долу е възникнала стрелба, но все още очаквам доклада за резултатите от престрелката…