Законът на мъжете

Носеха се противоречиви слухове. Кралят бил недъгав и затова не искали да го покажат. Граф дьо Валоа го бил отвлякъл тайно, за да бъдел на сигурно място. Болестта на кралицата била само преструвка: тя и детето й в момента пътували към Неапол.

— Ако е умрял, нека ни го кажат — говореха недоволно някои.

— Регентът го е пратил на оня свят! — твърдяха други.

— Какви ги дрънкате! Регентът не е такъв човек. Само че той няма доверие във Валоа.

— Не е регентът, а Мао. Тя подготвя престъпното си дело, ако не го е извършила вече. Прекалено високо тръби, че кралят нямало да го бъде!

Докато над двора отново повя лош вятър, докато хората се терзаеха от грозни предположения и гнусни подозрения, с които всеки се чувствуваше заклеймен, регентът си оставаше непроницаем. Беше изцяло погълнат от управлението на кралството и ако го заговореха случайно за племенника му той от своя страна заговорваше за Фландрия, Артоа или за събирането на данъците.

Тъй като възбудата растеше, една делегация от много барони и висши магистрати дойде при Филип на 19 ноември сутринта и го гюмоли настойчиво и енергично да се съгласи кралят да им бъде представен. В очите на онези, които очакваха отрицателен или уклончив отговор, вече припламваха злостни пламъчета.

— Но и аз искам това, монсеньори, и аз искам не по-малко от вас да ни го представят — отвърна регентът. — Противопоставят се и на самия мен. Граф дьо Бувил не е съгласен.

После той се обърна към Шарл дьо Валоа, който се бе върнал два дни преди това от графството си Мен и го по пита:

— Да не би вие, чичо, с оглед интересите на племенницата си Клеманс да забранявате на Бувил да ни покаже краля?

Бившият император на Константинопол не разбра откъде му е дошло това обвинение, той цял пламна и извика:

— Но бог да ми е свидетел, племеннико, как ви хрумна подобна мисъл? Никога нито съм заповядвал, нито съм искал такова нещо! Не съм дори виждал Бувил и нямам никакви вести от него вече няколко седмици. Та аз се прибрах специално за това представяне. Бих искал, напротив, то да стане и да спазим обичаите на дедите си. И без това много се забавихме.

— В такъв случай, монсеньори — заяви регентът, — всички сме единодушни в мислите и желанията си… Гоше! Нали вие присъствувахте на раждането на брат ми… На първата ли кръстница се пада задължението да представи кралското дете на бароните?

— Естествено, естествено на първата кръстница — отвърна Валоа, засегнат, че се допитват относно церемониала до друга компетентна личност, а не до него. — Аз съм присъствувал на всички представяния, Филип. И на вашето, което беше по-скромно, тъй като бяхте втори син, както и на представянето на Луи, а после и на Шарл. Винаги кръстницата.