Фатален срок
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатален срок». Краткое содержание книги:
Книгата ни превежда отвъд границата между отиващия си XX и настъпващия XXI век, за да ни разкриe забележителните и все още неподозирани от мнозина възможности на новите технологии, на свръхскоростната информация и на „машините на времето“. Майкъл Крайтън отново се обръща към историята и отново поставя проблема за огромната отговорност на онзи, който съсредоточава в ръцете си небивала власт над човека и света, за неговия закономерен крах, ако не я притежава. Научно-техническата революция има няколко измерения, посочва писателят и едно от тях е това на морала. Без него нейните постижения са по-скоро заплаха, отколкото благо за човечеството.
— Виж какво — каза Гордън, — целият смисъл на квантовата технология е там, че тя налага отделни вселени една върху друга. Когато работи квантов компютър — когато се използват всичките трийсет и две квантови състояния на електрона, — компютърът на практика извършва изчисленията си в други вселени, нали така?
— Да, формално погледнато, но…
— Не. Не формално. В действителност.
Ново мълчание.
— Може би ще ти е по-лесно да разбереш — каза Гордън, ако погледнеш откъм другата вселена. Тази вселена вижда как внезапно се появява човек. Човек от друга вселена.
— Да…
— И е станало точно това. Човекът наистина се е появил от друга вселена. Само че не от нашата.
— Моля?
— Човекът не е дошъл от нашата вселена — повтори Гордън.
Стърн примига.
— Откъде тогава?
— Идва от вселена, която е почти идентична на нашата, идентична във всяко едно отношение — освен, че там знаят как да възстановят човека от другия край.
— Шегувате се.
— Не.
— Значи онази Кейт, която се появява там, не е същата, която потегли оттук? Тя е Кейт от друга вселена?
— Да.
— Значи е почти Кейт? Нещо като Кейт? Отчасти Кейт?
— Не. Тя е Кейт. Доколкото можем да проверим с най-съвършени анализи, тя е абсолютно идентична с нашата Кейт. Защото нашата и нейната вселена са почти идентични.
— Но все пак тя не е тази Кейт, която потегли оттук.
— Как би могла да бъде? Тя е била унищожена и пресъздадена.
— Чувства ли се човек по-различно, когато става това? — попита Стърн.
— Само за една-две секунди — каза Гордън.
Мрак.
Тишина, после ослепителна бяла светлина в далечината.
Тя наближава. Стремително.
Крис потръпна, когато мощен електрически удар го разтърси от глава до пети и пръстите му затрепераха. За момент изведнъж усети тялото си, както човек усеща нови дрехи, когато ги облича за пръв път; почувства обгръщането на плътта, нейната тежест, притеглянето на гравитацията, натиска на тялото върху петите. После заслепяващо главоболие налетя в една-единствена тръпка, отмина и отвсякъде го обкръжи мощна пурпурна светлина. Той прехапа устни и премига.
Стоеше под слънчевите лъчи. Въздухът беше прохладен и влажен. В огромните дървета над него чуруликаха птици. Снопчета слънчеви лъчи пронизваха гъстия листак и осейваха земята със светли петна. Машината стоеше в едно от тях. Наблизо тесен, разкалян път лъкатушеше през гората. През процеп между дърветата пред себе си Крис зърна средновековно село.
Първо групичка земеделски постройки и къщички. Над сламените покриви се виеха струйки сив пушек. После идваше каменна стена, зад нея се тъмнееха каменните покриви на градските къщи и накрая в далечината се извисяваше замъкът с кръгли кули.
Разпозна ги веднага — града и крепостта Кастелгард. Но вече не като руини. Стените им бяха здрави.
Беше пристигнал.
КАСТЕЛГАРД
„На този свят няма нищо по-сигурно от смъртта.“